Нов живот
Децата от благотворително движение „Ръка за помощ“ и младежите от Ученическия парламент при Средно училище „Петко Рачов Славейков“ се срещнаха през уикенда с една вдъхновяваща млада жена – добротворката Кристина Патева. Инициативата за срещата-разговор идва от нейна страна, тъй като вече два пъти пътят й се пресича със славейковци.
Запознанството й с директора Милко Багдасаров и някои от сегашните дванадесетокласници датира отпреди почти три години, когато Патева координира много от дарителските акции в село Каравелово след наводненията. Тогава голяма група славейковци посети бедстващия район с поименни дарения за всяка пострадала къща. Втората среща на Кристина с представители на училището за шампиони е през миналата година, когато танцов състав от „Славейков“ се включи в официалното откриване на обновената пак по нейна инициатива голяма зала на читалището в село Малка Арда, превърнато с доброволен труд и ентусиазъм в киносалон.
Днес Кристина Патева започва своята поредна благородна акция. Тя отново е свързана с възрастните хора в най-малките населени места. За Кърджалийския регион ще разчита на славейковци да направят проучване къде живеят социално слаби и самотни възрастни жители, които нямат близки и се радват не просто на торбичките с дарения, а на посещението и комуникацията с млади хора.
Чрез свои дарителски акции децата от „Ръка за помощ“ и младежите от Ученическия парламент при СУ „П. Р. Славейков“ ще съберат средства и след направеното проучване ще се разделят на екипи и ще направят посещения по набелязаните села, за да усмихнат техните жители със своята младост и жизнерадост.
Инициативата се казва „Всичко е лично“ и ще стартира в началото на месец март.
Обсъжданите в хода на двучасовата среща теми бяха още: Как се създава общество от добротворци?, Как избираш на кого да помогнеш?, Какво дава добротворството?, Как се организира една мащабна благотворителна кампания?.
Кристина Патева е търсач на доброто. В търсенето му, докато броди из отдалечени, малко населени места, всъщност тя го създава. Тя е истински приятел на българското село, а всекидневните й срещи с жителите му провокират желанието й да създава каузи, с които да подобри живота им.
Кристина не крие, че е родом от Баните – малка закътана община в сърцето на област Смолян. Работи в частна езикова школа по английски език в Пловдив. Но планината е нейният дом, в който неизменно се връща.
Кампаниите, които създава, се раждат спонтанно. Казва, че основната им цел е не толкова да подпомогнат материално възрастните хора, с които се среща, а по-скоро те да получат внимание. Според Кристина даващият човек е всъщност накрая този, който получава най-много. Освен грижата за възрастни хора, тя е организирала и кампании, които да подпомогнат деца, болни от муковисцидоза, деца от защитени училища в отдалечени планински райони, набиране за средства за възстановяване на стари читалища и училища. Щастлива е, че успява в каузите си да увлича много други хора, които да помагат.
„За добрината няма нужда от повод. За да направиш някого щастлив и усмихнат, не е необходимо да има конкретно събитие. Няма човек, който да е толкова богат, за да няма нужда от добрина или някой да е толкова беден, че да не може да я даде. Да бъдем по-често осъзнати в ежедневието си за малките неща, защото сме свикнали да правим големи неща и да искаме големи неща, а пък всъщност добрината и щастието са в много малки събития, които присъстват в ежедневието ни. Посланието ми към хората е да имат широко отворено сърце – такова, каквото е в пазвата на Родопа планина, да имат едно сърце, с което да обичат себе си, едно сърце, с което да обичат хората, едно сърце, което да може да страда за тях“, казва Кристина.
Докато обикаля Родопа планина, Кристина записва и съхранява особеностите на всяко село, до което се е докоснала. Тя може да даде непозната и нетрадиционна идея за пътешествие из България и да обогати с нови преживявания всеки, който и се довери да я последва по непознати и криви горски пътеки.
Последвайте ни и във Facebook
