Нов живот
В Родопите е на почит един интересен музикален инструмент – саз, познат още и като баглама, байлама. Захаринка Узунова – председател на читалището в Могилица, разказва, че в Буката навремето се е свирило на саз. Стана ни интересно и решихме да научим повече за този инструмент. Още при първата ни среща с баба Ана, стана дума, че тя пази един саз. Тогава не можа да го намери, но сега сазът ни чакаше.
Захаринка е родом от Буката. Когато баба Ана извади саза, Захаринка си спомни как татко й Фидан Куркутев е свирил на саз.
Разказаха ни, че в селото имало голям самодеен състав, който е ходил на много събори и надпяване и е печелил награди. Стана ми любопитно как само в село Буката се е използвал този инструмент. Попитахме Захаринка и баба Ана, дали знаят как сазът се е установил в тяхното село, но те не можаха да ни отговорят. Баба Ана каза само, че помни от дете как в селото винаги се „цонкало“ на саз.
Потърсих исторически данни за този инструмент и се оказа, че информацията е много оскъдна. Все пак попаднах на едно изследване на Румяна Маргаритова върху дрънковите музикални инструменти. Най-общо мога да обобщя, че сазът може би е най-близко като инструмент до тамбурата, но тялото му е по-дълбоко с крушовидна форма и за разлика от тамбурата е с 5 струни. Това, което е интересно в изследването беше, че само в две села в Средните Родопи се е свирило на саз и едното село е …Буката.
Селото е било своеобразно средище на развита сазова традиция. Тук са се изработвали сазове, а част от инструменталистите са свирили в ансамбъл главно родопски песни. Характерното за буковските сазове е тяхният размер – около 1 метър обща дължина.
Днес в Буката са останали двадесетина жители и вече няма кой да „цонка“ на саз. Баба Ана пази един, а други два са при внуците й. Традицията на саза умира, но докато има спомени и инструменти, има надежда.
За да добиете представа за звука на саза, може да отворите линка, който ни предостави Захаринка и да чуете изпълнението на нейния баща. – https://www.youtube.com/watch?v=AtMiii0l0eg…
Източник: Приключения по Арда
Последвайте ни и във Facebook
Сама е един от най ранните струнни инструменти, дошъл заедно с тюрк в Анадола, съвременните са осъвършенствани, но общо взето са запазени много от автентичния саз. Този звучи доста автентично. Най вероятно е дошъл до тези села с тюрк, наложен насилствено или приет доброволно, както се спекулира и за приемането на мюсюлманската вяра от тези добри хора, научили добротата от мюсюлманската религия.