Илиян ТОСКОВ
През 1929 година в няколко броя на вестник „Мастанлийски окръжен вестник“ излизат статии, посветени на част от околиите в Източните Родопи. Вестникът е официално издание на Окръжната постоянна комисия. Статиите са публикувани от инж. Никола Шиваров. Те са посветени на Кърджалийска, Мастанлийска (Момчилградска), Егридеренска (Ардинска), Ортакьойска (Ивайловградска) околия и Кошукавашка (Крумовградска) околия. Общото население на петте околии е 177 903 души. Кърджалийска околия – 48 464 души, Мастанлийска околия – 30 000 души, Егридеренска – 42 377 души, Кошукавашка околия – 41 258 души, Ортакьойска околия – 15 804 души.
От информацията, която предоставя инженер Шиваров, става ясно, че в Егридеренска околия към 1929 има общо 8884 жилища, които обитават жителите на околията.
В Егридеренска околия към 1929 година се отглеждат различни животни, които се използват за храна, работна сила или транспорт. В околията имат общо 81 364 домашни животни, които са разпределени както следва: 205 коня, 3894 мулета, 1307 магарета, 3937 волове, 3599 крави, 1307 телета, 5 бивола, 2 малачета, 33 752 овце, 12 577 агнета, 14 994 кози, 5785 ярета и 40 свине. За една година жителите на Егридеренска околия произвеждат 179 тона пшеница, 970 тона ръж, 145 овес, 312 тона царевица, 302 тона ечемик, 32 тона фасул, 9,5 тона лук, 271 тона картофи, 2,8 тон леща, 1 тона сирене, 6 тона кашкавал, 2,6 тона масло, 2,2 тона извара, 475 кг. ошав, 17 тона вълна в суров вид, 440 броя кожи. В околията функционират общо 175 мелници(воденици), има два склада, 3 бояджийници, 10 тепавици, 52 магазина и 2 хлебарници, които имат общ капацитет 750 хляба дневно.
В околията има 545 занаятчии, които са разпределени в следните групи – 162 шивачи, 37 ковачи, 14 обущари, 8 дърводелци, 63 калайджии, 6 хлебари, 253 зидари, 2 градинари. В рамките на околията функционират още 6 бичкиджийници и има един минерален извор.
Образованието на учениците в Егридеренска околия се осъществява в 121 училища. В този брой влизат и светските, и религиозни училища. В околията има още 60 джамии и църкви и три телеграфо-пощенски станции.
Данните за състоянието на Егридеренска околия са представени в 59, 60 и 61 брой на вестник „Мастанлийски окръжен вестник“. Данните, които публикува Иван Шиваров, за състоянието на околията са взети от канцеларията на пограничния военен сектор.
Снимката е направена през 1926 година от известния кърджалийски фотограф Костадин Гунчев (1881-1975).
Последвайте ни и във Facebook
Кога са сменени имената на населените места, дали заедно с така наречения възродителен процес, или по късно. Защо населените места не поискат да им бъдат върнати имената, както направиха хората. Това не е ли опит за асимилация.
Едирне да си върне официално името Одрин или Адрианопол, Истанбул – Константинопол или Цариград, Тесалоники да си е пак Солун! Ех, ама! Стига с тая асимилация! Пловдив – Филипополис, а София – Сердика! Да бъде! Ха-ха-ха!
На Пловдив и досега си викаме Филибето.
Да си върнат имената отпреди османското робство….Прост коментар от Прост човек…
Имената на населените места са променени 1934 година.