- Като млада смятах, че трябва да играя драматични роли, но след години, като видях как публиката ми се радва в комедийните роли, започнах много да си ги харесвам, казва с умиление Янчева
Валентина ИВАНОВА
Любителите на театъра в Кърджали не са забравили известната семейна двойка актьори Асина Янчева и Петър Йержабек, макар те отдавна да са се оттеглили от сцената.
Първата среща на Асина с театъра е в родния й град Стара Загора, още като дете. Вдъхновяват я изпълненията на Мара Шопова, майката на известния български актьор Наум Шопов, с която са съседи. От малка проявява своите заложби – играе народни танци в тогавашния Пионерски дом, записва се в кръжок за рецитации и литературно четене, като средношколка участва в театрални пиеси.
Родителите й са учители в близкото село Сърнево. В читалището често се изявяват известни актьори от Старозагорския театър. Когато чува изпълнение на „Моторни песни“ на Вапцаров, решава че сцената е нейното място. Едва завършила 8-ми клас, заминава за тогавашната Чехословакия, където изпращат баща й на работа като учител в едно от българските училища. Това предопределя бъдещето на Асина и в професионален, и в личен план. Тя записва Театралната академия в Бърно, където се запознава с бъдещия си съпруг Петър Йержабек, който също учи там. След като завършват, той отива войник, а Асина работи в известен лечебен курорт в Моравия.
Родината обаче й липсва и търси начин да се върне в България. През 1967 година се качва на сцената в Кърджали, която тогава е в Дома на културата, защото сградата на театъра още не е построена. Трупата я посреща топло, особено сърдечна с новодошлата е актрисата Ана Лазарова. Не след дълго директорката Теофана Текелиева решава да помогне на разделеното семейство. Назначава Йержабек в кукления театър, защото той говори български със силен акцент и не е подходящ за драматичния. След три месеца в драмата започват репетиции на пиесата „Романтици“ и за една от ролите им трябва чужденец. Това е шанс за чеха да се качи на голямата сцена. За да продължи успешно кариерата си, той усъвършенства своя български, запознава се по-задълбочено с историята и културата на страната ни, завършва ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. Докато следва, обикаля софийските театри, най-често посещава представления във Военния. Попада на спектакъла на „Делото Дантон“, постановка на известния полски режисьор Анджей Вайда. Изразява възхищението си от играта на Наум Шопов, с когото се запознава преди години в Стара Загора.
Актьорските митарства на Асина и Петър минават за кратко през Ямболския, Видинския и Старозагорския театър, за да се завърнат отново в града на Арда през 1976-та, вече в новата сграда.
С умиление актрисата си спомня своята първа роля в Кърджали – Боряна в едноименната драма на класика Йордан Йовков. Следва една дълга и богата творческа кариера с над 130 превъплащения в продължение на 30 сезона, чак до последния спектакъл „Милионерът“.
С ролите на Яна в „Светът е малък“ на Иван Радоев, Гинка в „Любов необяснима“ и Кичка в „Мата Хари“ – и двете пиеси на Недялко Йорданов, Клея в „Езоп“ на Фигейредо, Куна в „Танго“ на Георги Караславов, Деспина в „Жени с минало“ на Димитър Димов и с още много други остава в сърцата на местните театрали. Незабравима ще остане култовата й роля Ана Бижуто в едноименната комедия на на Марк Камолети.
Асина разполага с богат арсенал от сценични средства, темперамент и ярко излъчване, които я правят убедителна и в трагичните, и в комичните роли.
Като млада смятах, че трябва да играя драматични роли, но след години, като видях как публиката ми се радва в комедийните роли, започнах много да си ги харесвам, спомня си с умиление Янчева.
Петър и Асина никога няма да забравят трудните години в кърджалийския театър, как трупата обикаля региона с един студен автобус, за да показва своето изкуство в неуютни салони и занемарени читалища, без гримьорни и тоалетни. В някои села дори играят представления си в импровизирани зали. Въпреки неуредиците, актьорите са щастливи и доволни от работата си.
С гордост разказват за турнетата в София, Пловдив, Бургас, Хасково… Асина стига и до Северна Осетия, с която Кърджали има побратимен град – столицата Орджоникидзе, днес Владикавказ. Директорът на театъра Димитър Игнатов, поставя там пиесата „Мата Хари“ на Недялко Йорданов, след като тя вече успешно се играе в Кърджали. Той и актьорите Михаил Николов, Гина Тотева и Асина Янчева се качват на сцената заедно с колегите си тамошната трупа.
През 1994-та Петър се завръща в родината си, където играе още три години в различни театри, защото не му достигат за пенсия. Много трудно си намира работа, тъй като в Чехия никой не е чувал за него и възможностите му на сцената. В България чужденците в театъра се броят на пръсти и в цялата страната театралите знаят кой е Йержабек.
Асина го последва през 1997-ма с идея да се установят в Прага. Но сцената много й липсва и един ден се завръща в Кърджали. Късметът я включва в пиесата „Милионерът“ по Йордан Йовков, където е последната роля в богатата й кариера.
Любимката на публиката отново получава аплодисментите и възторга на зрителите. Местната власт също й демонстрира признание за труда и приноса към културата. През 2019 година актрисата получава Почетен знак и Герб на община Кърджали във връзка със своята 80-та годишнина.
Двамата актьори с Графа минути преди конзерта му в Кърджали
Освен десетките роли, двамата са създали и две деца – син и дъщеря. Нито едно от тях не се захваща с театър.
Днес семейството е разделено между Прага и Кърджали. Няколко месеца в годината прекарва в България, като не пропуска да посещава представления в театър „Димитър Димов“.
Последвайте ни и във Facebook
