Представиха новата книга за Ататюрк пред шепа кърджалийци (Снимки+Видео) Преводачът Явор Сидеров разказа за идеите на големия турски държавник, описани от професор М. Шукрю Ханиоглу

Валентина ИВАНОВА

Шепа кърджалийци, сред които заместник кметът на общината Веселина Тихомирова, присъстваха на представянето на новата книга за Ататюрк в читалище «Обединение 1913». В съботния следобед на 23 ноември пристигна преводачът й на български език Явор Сидеров. Той разказа как се е захванал с труда на М. Шюкрю Ханиоглу, професор по история на късната Османска империя в департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет в САЩ. Според книгата е ценна, важна и различна от всичко, издавано за Мустафа Кемал досега.

 

„Ататюрк. История на идеи“ не е просто поредната биография на големия турски държавник, а е история на неговите идеи, както и на еволюцията и реализацията им в турското общество. За българите книгата е особено важна, тъй като Ататюрк остава почти единственият световен политик между двете световни войни, който се отнася с дълбока съпричастност и разбиране към проблемите на страната ни. Това предизвиква и до днес абсолютна симпатия към личността му във всички среди на българското общество.

Преводачът Явор Сидеров е историк, преподавател, журналист и преводач; възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли. През годините работи в БНР, Би Би Си и Дарик радио; преподава история и международни отношения в университетите в Западна Австралия и Бъркли и в Американския университет в България.

М. Шюкрю Ханиоглу пише книгата на английски. До днес тя е преведена на десетки езици. Така текстът става достояние на много хора, интересуващите от възникването на съвременна Турция и нейния баща. Но за изданието на български професорът е написал специален предговор. В него авторът подчертава, че за първи път интелектуалната биография на Ататюрк достига до българското общество и държава, които са оказали огромно влияние върху създателя на днешна Турция и върху модернизационната програма, замислена и приложена от него.

В изданието на български език се крие и една връзка с Родопите. За корицата е използвана картината на художника Фикрет Окан, роден в Момчилград, възпитаник на Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък. Той дълги години работи като портретист в Турция, а днес ателието му е в село Габарево, където твори сред спокойствието в Долината на розите.

 

Снимки и видео: Ваня Иванова, Валентина Иванова

 

Последвайте ни и във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *