- Уникалната за България икона е част от фонда на Кърджалийския музей
Йовка Юрукова е художник-реставратор от Националната художествена академия в София. Тя представи неотдавна в Кърджали възстановената от нея уникална икона на Свети Димитър с две обърнати на 180 градуса изображения от фонда на Историческия ни музей. Това бе поводът да се срещнем с нея. Юрукова се оказа не само изключителен специалист, но и изключително интересна личност.
Интервюто води Валентина ИВАНОВА
– Госпожо Юрукова, трябва ли човек да има по-специално отношение към религията, за да реставрира икони и църковни стенописи?
– Православна християнка съм, но не съм вманиачена по религията. Възпитавана съм в семейство на вярващи. Родителите ми пееха в църковния хор. Има интересна история около моето раждане. Когато е била бременна с мене, майка ми сънувала, че стъпила върху икона. Ужасена от кощунството, извикала баща ми, вдигнали и почистили изображението и видели, че това е Свети Харалампий. Аз съм се родила на деня на този светец. Така покровителят на пчеларите стана и мой покровител.
Когато избирах тема за моята дипломна работа в Художествената академия, отидох в църквата „Свети Димитър“. Там имаше над 2 000 икони, но първата, която хванах, беше на Свети Харалампий. Как да не си помисли човек, че няма случайни неща в живота! От тогава реставрирам ли икона на моя покровител, не вземам пари за труда си.
– За вас казват, че сте най-добрият специалист у нас по наслояванията, каквито открихте и при иконата на „Свети Димитър“ от фонда на Регионалния исторически музей в Кърджали. Какво е особеното в тези случаи?
– Професията ми е много трудна, но аз си я харесвам. Да ровиш да намериш интересното, старото, да търсиш начин то да се съхрани, да живееш с него и да му дадеш шанс да продължи да живее. Обекти с наслояване има и при икони, и при картини и стенописи, дори при мозайки, на каквито се натъкнахме в Голямата базилика в Пловдив. Повечето са двуслойни, но има и трислойни. Такава беше иконата на Богородица Скоропослушница в църквата “Света Богородица – Благовещение”, наречена още „Рибната”, в Асеновград. С такива не всеки реставратор се заема, а на мен са ми много интересни, провокират ме да намеря начин да ги запазя.
В моята почти 50-годишна практика обаче не съм срещала икона с обърнати на 180 градуса изображения като тази на Свети Димитър, при това рисувани в два различни века – 17 и 19-ти, което я прави уникална за България. Тя е открита в красивата църква «Свети Атанасий» в ивайловградското село Белополяне и сега се съхранява във фонда на Регионалния исторически музей в Кърджали.
– Навлизат ли във вашата работа нови технологии? Има ли в България специализирани лаборатории за реставрация?
– Когато ние учехме «Реставрация и консервация», условията бяха примитивни, трудно се намираха и химикали. Сега има специализирана техника и повече материали. Като ходя по света, виждам с каква база разполагат колегите там и ми става мъчно. Италианците, например, имат подвижни рентгени с меки лъчи, точно за произведения на изкуството, каквито у нас няма.
В България са оборудвани ателиета за реставрация в Националния исторически музей, в Музея за чуждестранно изкуство. В Художествената академия също има добра техника. Но специалисти като мен, трябва да си плащат за всяка услуга там.
Богородица Скоропослушница в църквата “Света Богородица – Благовещение”, наречена още „Рибната”, в Асеновград
– Как гледате на модата, която дойде от Гърция, вместо стенописи в църквите да се лепят тапети?
– Не я приемам. Доколко знам, в Гърция вече забраняват тази дейност. Донякъде бих се съгласила, ако храмът е нов и няма средства веднага да бъде стенописан. Обаче, да залепиш тапет върху съществуващи стари фрески показва отношение, което за мен е необяснимо. Дори някои свещеници не приемат иконите и стенописите за изкуство, което е жалко.
– Как се насочихте към тази рядка и трудна професия? Имате ли в рода си хора, свързани с изобразителното изкуство, които са ви повлияли?
– Имам в рода си известен художник и иконописец – Мильо Балтов. Когато работих към Пазарджишката галерия, ме изпратиха в Стрелча, защото имало повредени картини. Там видях творби на Мильо Балтов, когото не познавах, но бях слушала много в семейството си. Казах си: Няма случайни неща в живота! По-късно работих и по негови икони в църквата «Свети Архангел Михаил» в Стрелча.
Леля ми, Невена, пък е завършила църковна живопис при Дечко Узунов. Те са от майчиния ми – Балтовия – род, дал много поборници-участници в Априлското въстание. Но не това ме е тласнало към професията, тъй като научих за тях по-късно. Баща ми е от Копривщица, а аз съм родена в Пловдив. От дете бях запалена по рисуването. Завърших реална гимназия в родния ми град. Тогава в България имаше само едно средно художествено училище – в София, но бяха бедни години и родителите ми не можеха да ме издържат, за да уча там. Още повече, че сестра ми беше студентка по същото време.
Професията ми е много трудна, но аз си я харесвам, признава реставраторката.
– Това обаче не ви е отказало да преследвате мечтата си…
– Започнах да посещавам курсове по дизайн и аранжиране, Завърших двугодишен курс в приложния техникум. Три поредни години кандидатствах в Художествената академия и на четвъртата ме приеха. Тогава нямаше специалност „Реставрация“. Българските студенти, които искаха да учат това, заминаваха за Полша или Чехия, но се изискваше много висок успех, какъвто аз нямах. Записах „Текстил и плакат“ с надежда втората година да мога да замина в чужбина. Точно тогава, през 1973 година, Академията откри специалност „Реставрация“. Пак си казах: Няма случайни неща в живота!“ и си останах в София.
****
Йовка Юрукова е родена в Пловдив. През 1979 год. се дипломира като художник реставратор в Националната Художествената Академия в София.
През 1992 год. е поканена и завършва квалификационен курс за реставрация на монументална живопис и усвоява стари стенописни техники /фреско/ във Венеция, Италия.
Близо 50 години работи в областта на реставрацията на маслена, темперна и стенна живопис и антични мозайки в България, самостоятелно и в колектив.
Участва в реставрация и консервация на Боянската църква под егидата на Юнеско;
Работи реставрация и преместване на римски мозайки в град Пловдив, множество църкви, възрожденски къщи и като специалист по колекциите на музеи и галерии.
Редовен член на СБХ – София, ICOMOS.
Като свободен художник създава нови стенописи в България и Италия. Занимава се с преподавателска дейност и публикува в специализирани издания по реставрация.
Снимки: Ваня ИВАНОВА
Последвайте ни и във Facebook
