Лияна ФЕРОЛИ
Знаейки за предположението, че Васил Левски е посещавал село Пчеларово, Чернооченско, и научавайки, че един от най-възрастните му жители е знаел нещо по този въпрос, реших да се срещна с него. Това е Делчо Димов – Батката, който на 18 ноември става на 85 години. Още като по-млад, се определял като Батьо за имащите нужда от помощ и закрила негови близки. И още оттогава, та до днес, в селото го знаят като Батката, дори трудно се сещат за личното му име. Търсен е за всякаква по-стара информация за пчеларовските родове, които и сега знае поименно, да заведе някого до някоя околна забележителност, макар че вече колената му не са особено държеливи. Както и за много други неща.
Така, например, известният кърджалийски фотожурналист Младен Савов, сега живеещ в Пчеларово, го моли да го заведе до най старата чешма в околностите на селото – „Дели Димовата чешма”, изградена преди сто години. Батката му разказва цялата й история, а отпитата от нея глътка вода му връща спомена за младостта и го зарежда с нови сили. Облича автентичната си пчеларовска носия и достолепно позира пред обектива на талантливия фотограф. За да имаме днес тези уникални снимки на истинския по дух и сърце родопчанин – Батката.
Попитах бай Димо как е стигнал, според него, до тези години със съхранена памет и запазил благия си и отзивчив характер, винаги готов да се отзове за каквото и да било, за което е търсен. Той ми разказа, че имал още трима братя, които си отишли от нашия свят доста млади. А той бил най-малкият, бил много любознателен, както е и сега, затова се абонирал за пенсионерски вестник, за да научава повече неща. Допуска, че сигурно е наследил гена на една своя баба и един прадядо, които доживели до 95 г. Че живеели бедно и нямало как да се хранят със специални храни, за да живеят по-дълго. Затова ял всичко, но най-много му харесвало млякото.
Пък и това не толкова определяло колко ще живееш, ми каза той, а преди всичко доколко спокоен, смирен и любознателен характер имаш. А най-вече било важно да приемаш всички, каквито са, да не се гневиш, да не завиждаш и да помагаш на имащите нужда от теб. Единствено можела да го подразни неправдата. Но въпреки това, дори и днешните политици не можели да го изведат извън търпение.
Смята също, че е стигнал до тези години, защото е работил в едно пътуващо кино и много е ходил пеша, много е спортувал. Но най-вече му помагала вярата в Бога, защото бил уверен, че той винаги ни помага и закриля. Дълго време работил и като клисар в местната църква „Св. Петка”. И тъй като бил запознат с нейните регистри, и от сън да го събудели, можел да изброи поименно всичките жители на селото.
Попитах бай Делчо и какво знае за идването на Левски в Пчеларово. Много се е говорило за това, ми каза, някои вярват в него, други не. Но моят баща ми е разказвал, че е отсядал в една местна къща, която сега е разрушена. Че в нея е имало скривалище зад огнището, към което водила прикрита вратичка.
В един от сайтовете на селото се казва същото. Че има свидетелства за това посещение на Апостола през зимата на 1871 година, когато идва заедно със своя сподвижник Атанас Узунов, при обиколките им в Родопа планина. Местни хора ги насочили да пренощуват в къщата на шивача Ванко Карагьозов, единствено която не будела подозрение кой влиза в нея. Така те основали в селото революционен комитет с ръководители Георги Вълков и Слави Янев. Същото се твърди и в сборника „Битовата култура на родопските българи”, издание на БАН, в което се споменават независимите едни от други спомени на баба Станка Атанасова и бай Яни Василев, внуци на преки участници в тогавашните събития.
Но бай Делчо беше категоричен, че е много по-важно да носим свободния дух на Апостола и да изпълняваме заветите му. Съгласих се напълно с него. И му пожелах светлите идеи на нашите революционери, които така много обича и рецитира стихове за тях, винаги да осмислят живота му и да го подмладяват, като изпреварващо цъфналото коледарче, което му подарих. И да бъде все така нетърпелив да научава нови неща и да е полезен на другите.
Последвайте ни и във Facebook
