Нов живот
Най-вероятно – ДА, но изглежда, че истинския прототип на граф Монте Кристо, Пиер Пико се разправя доста по-жестоко с предателите, отколкото са описани събитията в романа на Дюма.
Известният приключенски роман на Александър Дюма „Граф Монте Кристо“ може да се нарече отличен пример за класическа френска литература. Романът се чете „на един дъх“. Само читателите може да не знаят, че главният герой на романа Едмон Дантес има истински прототип. Историята на френския „Синдбад Мореплавателя“ (един от псевдонимите на героя в романа) изглежда много приказна. Историята на истинския „Граф Монте Кристо“ по нищо не отстъпва на литературната. Преценете сами.
В книгата младият деветнадесетгодишен моряк Едмон Дантес е на път да се ожени за красивата Мерседес. Но завистниците му пишат донос срещу него и го обвиняват във връзки с бонапартистите. Помощник-кралският прокурор вижда, че доносът е фалшив, но тъй като баща му е замесен в случая, той предпочита да затвори Дантес в затвора Шато д’Иф. След 14 години Дантес успява да избяга, като се крие в торба и се преструва на мъртъв. Сега той е готов да отмъсти. Освен това той знае тайната за съкровището, която му разказвай неговия съкилийник в затвора абат Фария.
Александър Дюма изобщо не е измислил тази история. Намерил я е в полицейския архив и я описал по свой начин. Истинското име на „Дантес“ е Пиер Пике. Той е роден в бедно семейство в град Ним и работи като обущар. Човекът щял да се ожени за красивата Маргарита Вигору. Но неговият приятел, ханджията Матю Лупиан, който също бил влюбен в момичето, разбра за това.
За да попречи на Пиер да се ожени, той написва донос срещу него. В това му помагат още трима приятели: Йорве Шобар, Гийом Солари и Антоан Халю. Халю се опитва да разубеди всички от подлата постъпка. Но когато това не успя, той предпочита да запази мълчание и не предупреждава Пиер за опасността. В доноса на Матийо се казва, че Пиер е английски шпионин и роялист.
В романа на Дюма е обратното. Дантес е обвинен във връзки с бонапартистите (привърженици на Наполеон Бонапарт, който е в изгнание на Елба, докато Луи XVIII е на власт във Франция).
Въпреки това, както в романа, така и в живота, Дантес и Пиер нямат нищо общо с политиката. Но шефът на полицията Лагори не бил против „разрешаването на високопоставен случай“, така че Пиер бил осъден на доживотен затвор и изпратен в крепостта Фенестрел.
Там той щял да умре в килията си, ако властта на Наполеон не паднала през 1814 г. Много политически затворници били помилвани. Та, прототипът на Дантес Пиер изобщо не е бил хвърлен от скала в чувал, както е в романа. Той не изплува от залива и не досажда на контрабандистите. Той просто бил освободен след 7 години затвор.
Но историята със съкровището изобщо не е измислица. Италианският абат Тори от съседната килия разказал на Пиер за съкровището, което бил скрил. По-късно абатът умира, колкото и да се опитва Пиер да го спаси. В допълнение към съкровището, абатът оставя и имението си в Италия като наследство за Пиер. Полицията в докладите си по-късно оценява цялото това богатство на 20 милиона франка.
Освободен, Пиер се облича като абат и първо отива при Антоан Халю (същия, който се опита да разубеди останалите доносници). Халю не разпознава бившия си приятел. Пиер се възползва от това и заявява, че познава Пиер и че той, умирайки, поискал да направи надпис на надгробния камък с благодарност към всичките си приятели. И също така да разбере обстоятелствата на неговия арест.
Халю казал на „абата“, че годеницата на Пиер – Маргарита, се омъжила за ханджията Матийо Лупиан (главният предател) и му родила деца. Но всъщност приятелите на Пиер не били негови приятели и че обущарят бил затворен в крепостта по фалшив донос. За своята откровеност Халю получава като награда пръстен с диамант, който продал за 60 хиляди франка. След като продал диаманта, Халю убива бижутера, взема камъка обратно и избягва от правосъдието със съпругата си.
Както се оказа, Матийо Лупиан е отворил ресторант, след като получил наследство от родителите на Маргарита. Пиер получил работа в този ресторант под фалшивото име Просперо. Останалите „приятели предатели“ често идвали в този ресторант за вечеря. И Пиер започнал да ги преследва един по един и да отмъщава. Той намушква Шобар с кама, на която написал „номер едно“. После отровил Солари, като добавя отрова към храната му. На капака на ковчега написал „номер две“.
А в случая с Лупиан, Пиер решава да отмъсти на цялото семейство. Започва с децата. Той завел сина на Матийо и Маргарита при банда бандити, в резултат на което човекът попада в ръцете на полицията и бил изпратен на тежък труд за срок от 20 години. Той запознал дъщерята с богат маркиз, който обещал да се ожени за нея. Точно преди сватбата обаче се оказало, че „богатият маркиз“ е избягал затворник. Първата дъщеря била обезчестена.
Скоро ресторантът на Матийо пламнал като кибрит и изгорял до основи. Маргарита не издържала на поредицата от нещастия и умира. Но жаждата за мъст не изстина. Пиер прелъстил и втората дъщеря на Матийо и Маргарита и я направил своя любовница. Обещавайки, че по този начин ще освободи баща й от дълговете му и че тя ще получи значителна сума за услугите си. Но в крайна сметка тя не получава пари.
Накрая, Пиер проследява Лупиан в парка Тюйлери, казва му кой всъщност е той и го убива. Неговото отмъщение било много по-жестоко и безпощадно, отколкото е в книгата.
Последният от „приятелите“, Антоан Халю, разбра кой е „абатът“, който дошъл при него и отвлича Пиер, след което започна да го изнудва пари. Той поискал 25 000 франка от нещастника за глътка вода. Но Пиер не му казва нищо и е убит от своя мъчител. Самият Халю отива да живее в Англия. Точно преди смъртта си той се изповядва пред свещеник, който се свързва с полицията. Историята е потвърдена в архивите, които обаче за съжаление не са оцелели до днес и са изгубени при пожар през 1871 г.
Липсата на архивите дава основание да се съмняваме в автентичността на разказа за Пиер Пике. Има само сведения от игумена, който може да ги е измислил частично или напълно. Както и да е, самата история е достигнала до нас в силно модифицирана форма и като роман на Александър Дюма е станала доста популярна. Едмон Дантес в него е благороден отмъстител, който пощадява своята любима и нейния син, виждайки, че отмъщението е отишло твърде далеч. Пиер Пико обаче не пощадил никого. Но самият той платил жестоко за своето отмъщение.
Какво е известно за Пиер Пике (Pierre Piquet) от град Ним, Франция (обущар по професия), чиято история Александър Дюма (Alexandre Dumas) открива в полицейските архиви и който става прототип за героя Едмон Дантес (Edmond Dantès) от приключенския роман „Граф Монте Кристо“? При положение, че архивите са изгорели при пожар през 1871 г., към днешна дата е трудно да потвърдим изцяло разказаната история за пиер Пике: Вдъхновението зад Едмон Дантес от романа „Граф Монте Кристо“. И все пак…
Кой е Пиер Пике?
За съжаление, наличната информация към днешна дата за Пиер Пике (Pierre Piquet), прототипът на героя Едмон Дантес (Edmond Dantès) е оскъдна и често обърквана с художествената интерпретация на Александър Дюма от приключенския роман „Граф Монте Кристо“.
Какво знаем със сигурност:
– Реална личност: Пиер Пике (Pierre Piquet) наистина е съществувал и е живял в Ним, Франция. Той е бил обущар по професия.
– Вдъхновение за роман: Навремето, Дюма е открил историята за Пике в полицейските архиви и е използвал живота му като основа за създаването на емблематичния си герой Едмон Дантес в романа „Граф Монте Кристо“.
– Разлики между реалност и художествена измислица: Голяма част от приключенията и събитията, описани в романа, са плод на въображението на Дюма и са значително преувеличени и романтизирани. Реалният живот на Пике вероятно е бил далеч по-обикновен и лишен от драматичните обрати, които срещаме в романа, но пък отмъщението изглежда е било по-жестоко от това в романа.
Защо има малко информация:
– Липса на подробни записи: Полицейските архиви от онова време често са непълни, неточни или са частично или напълно изгубени с течение на времето.
– Художествена интерпретация: Дюма е взел реалните факти и ги е превърнал в завладяваща история, като е добавил много свои творчески елементи. Това затруднява отделянето на фактите от измислицата.
– Фокус върху художественото произведение: Повечето изследвания са насочени към анализа на самия роман „Граф Монте Кристо“ и неговите литературни качества, а не към действителните биографичните детайли за Пике.
Какво можем да заключим:
Пиер Пике е бил обикновен човек, чиято история е послужила като вдъхновение за един от най-великите литературни герои на всички времена. Макар че знаем малко за неговия живот, неговото име ще остане завинаги свързано с приключенията на граф Монте Кристо.
Повече информация за Пиер Пике
Ако истината по случая ви интересува силно и притежавате изследователски характер, може да потърсите повече и по-достоверна информация за Пиер Пике в следните източници:
– Биографии на Александър Дюма: В биографиите на френския писател често се споменават неговите източници на вдъхновение и как е създавал своите герои.
– Литературни изследвания за „Граф Монте Кристо“: В тези изследвания може да откриете сравнения между реалния живот на Пике и художествения образ на Дантес.
– Исторически изследвания за Ним: Може би в местни архиви или исторически публикации ще откриете допълнителни сведения за живота на Пике и неговото време.