Той освободи Кърджали през 1912 година На тази дата през Балканската война Хасковският отряд, воден от полковник Васил Делов, овладява градa на Арда

Доц.д-р Петър НЕНКОВ

С обявяването на мобилизацията през септември 1912 г. от 2-ра бригада на Втора Тракийска дивизия е създаден Хасковският отряд. В него влизат 28-и пехотен Стремски полк, командван от полковник Иван Цеков, 40-и пехотен полк с командир Христо Събов, 3-ти артилерийски полк с командир Стефан Богданов, половин пионерна рота, част от 2-ро планинско артилерийско отделение и един ескадрон от 3-и конен полк.

За командир на отряда е назначен полковник Васил Петров Делов, а началник-щаб е капитан Алекси Дюдюков. В състава на отряда влизат осем и половина дружини, 9 батареи, 21 щабни офицери, 152 оберофицери, 662 подофицери , 9316 ефрейтори и редници .

В организационно отношение отрядът е подчинен пряко на командващия Втора българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов.

Основната задача на отряда е да прикрива направлението Кърджали – Хасково – Стара Загора и като осигури десния фланг на 2-ра българска армия, да създаде предпоставки за успешно настъпление на армията към Одринската крепост. За целта е необходимо отрядът а се извърши поход от Хасково към Кърджали и след като овладее града, да изнесе българо-турската погранична линия по течението на река Арда. С това се лишава от възможност турските войски, съсредоточени в Кърджалийско да предприемат действия в Южна България.

Турските военните кръгове в навечерието на войната са съсредоточили в Родопите 3 низамски табора, 9 редифски табори, 1 ескадрон, 13 планински батареи, 1 пионерен табор, 2 санитарни роти и 1 телеграфна част. Те са складирали 10 000 пушки “Мартини“, които са предназначени за въоръжаване на местното население и формирането на башибозушки чети, които да нападат в тил българските части. Кърджалийският корпус на Явер паша наброява 24 027 души и задачата му е да използва близостта на границата до жп линията Хасково – Одрин за активни бойни действия във фланг и тил на Втора българска армия .

След като разгромява предните части на Кърджалийския корпус на Мехмед Явер паша, на 8 октомври Хасковският отряд овладява Кърджали.

По този начин отрядът излиза в долината на река Арда и осигурява надеждно десния фланг на 2-ра българската армия Деветте низамски табора, които защитават Кърджали дават около 200 убити и ранени и отстъпват в безпорядък на юг.

Хасковският отряд престоява три дни в града, където се реорганизира.Той оставя в Кърджали 3-та и 4-та усилени дружини от 40-и пехотен резервен полк. Впоследствие те стават ядро на сформирания Кърджалийския отряд. Към него се присъединява Македоно-одринското опълчение, начело с генерал-майор Никола Генев, който е назначен от Главното командване за началник на Кърджалийски отряд.

С останалите 6 пехотни дружини и 6 полски батареи Хасковският отряд, под командването на полковник Васил Делов извършва поход към Одрин, за да се включи в състава на 2-ра армия.

Васил Делов е роден на 25 декември 1861 г. в град Котел в семейството на Петър Хаджиниколов и Теодора Кръстевич. Семейството по бащина линия е от рода на Георги Раковски. Майката е сестра на Гаврил Кръстевич. Начално образование получава в родния си град. Завършва Априловската гимназия (Габрово). Първоначално учи в родния си град, а след това в Габровската гимназия до нейното закриване. Тогава заминава за Тулча да учи.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е в град Тулча. Тук се подготвя за следване в Русия при Сава Доброплодни. Овладява френски, немски и руски език. Секретар на Тулчанската българска община (1878).

През 1879 г. завършва с първия випуск на Военното училище в София. Действителна военна служба започва във 20-а пеша Варненска дружина (1879). Включва се активно в строителството на Българската армия. Издава „Редовите войници в пехотата“, която е първото ръководство за обучение в Българската армия. Последват „Ръководство за подофицери при изучаване на разсипния строй“, „Окопи за пехота с рисунки“, „Ръководство за офицери при обучението по фехтовка“, „Таблица за бой с нож с рисунки“, „За дисциплинарните наказания и гимнастиката“. Награден е с Орден „За заслуга“. Ротен командир във варненската дружина.

През Сръбско-българска война (1885 е командир на 2-ра дружина от 8-и пехотен Приморски полк. В боя при Цариброд на 11 и 12 ноември командва участъка на връх Бабина глава. Под силния обстрел на противника, заел насрещния Нешков връх, решава да го атакува, въпреки разпореждането на главното командване да се изчакат подкрепления. В резултат на атаката върхът е превзет, а сръбската армия е принудена да се оттегли към Пирот. Награден е с Орден „За храброст“ IV степен. От 1889 г. е на служба в 24-ти пехотен черноморски полк като командир на дружина, на която длъжност е до 31 март 1892, когато е назначен за командир на 22-ри пехотен тракийски полк. На 14 февруари 1892 г. докато служи като командир на дружина от 24-ти полк е награден с орден „За заслуга“ „за усърдна и примерна служба“[2]. От 2 януари 1893 командва 9-и пехотен Пловдивски полк. Полковник от 1896 г. Служи във Видинския гарнизон като командир 3-ти пехотен Бдински полк. Командир на 1-ва бригада от 6-а, а след това и на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1901 – 1912).

През Балканска война (1912 – 1913) е началник на Хасковския отряд. В битката при Кърджали изтласква турците на юг от река Арда и осигурява тила на 2-ра Българска армия при Одрин. След това е назначен за началник на 11-а пехотна Сборна дивизия. През март 1913 г., като началник на Южния отдел на Източния сектор участва в обсадата и щурма на Одринската крепост. Повишен е във военно звание генерал-майор.

В началото на Междусъюзническата война (1913) командва 11-а пехотна дивизия, а към края ѝ, в Кресненското сражение, е начело на Западнородопския отряд. От октомври 1914 г. е уволнен от действителна служба и преминава в запаса по собствено желание.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на десета беломорска дивизионна област, генерал за поръчки в Министерството на войната и началник на 2-ра дивизионна област (1918). Излиза в оставка през 1919 г. Установява се със семейството си в Пловдив.

Генерал-майор Васил Делов умира в Пловдив на 16 ноември 1938 г. В град Кърджали е изграден негов бюст-паметник.

 

Последвайте ни и във Facebook

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *