Археологът Ивайло Кънев: Открихме античен храм в крепостта «Балък дере» край Хухла Сигурни сме, че става дума за светилище от III-ти век на божество, чието име започва с буквата „А“

Интервю на Валентина ИВАНОВА с Ивайло КЪНЕВ, археолог, главен уредник на НИМ в София

Няма ясни правила относно избирането на  археологическите обекти за финансиране. Статистиката показва, че държавата е определила 5 милиона лева за това археологическо лято. Но 2,4 милиона от тях отиват в 6 обекта, а останалите 2,6 милиона лева се разпределят на 140 обекта. За проучване на „Балък дере“ пари нямаше.

Ивайло Кънев

– Г-н Кънев, тази година май поставихте рекорд за най-кратка археологическа експедиция? Колко продължиха проучванията на Балък дере това лято?

– Цифром и словом работихме 5 дни – от 15 до 19 септември – в екип от 6 човека.

Държавата не включи нашия обект дори в резервите тази година. Проектът, с който кандидатствахме, беше на нивото на миналогодишния и затова се изненадахме от отказа за финансиране. Получихме скромна подкрепа от община Ивайловград, Националния исторически музей и от частен спонсор.

– Как се определят археологическите обекти, които държавата да подкрепи?

– Няма политика относно избирането на археологическите обекти. Статистиката показва, че държавата е определила 5 милиона лева за това археологическо лято. Това са много пари, но 2,4 милиона от тях отиват в 6 обекта, а останалите 2,6 милиона лева се разпределят на 140 обекта. Не са ясни критериите на Министерството на културата за определяне на приоритетите. Не може едни и същи хора да са абонирани и да получават по половин милион лева всяка година. Трябва да има правила и да се следят резултатите от предходните проучвания.

– Какво успяхте да свършите за този кратък срок? На какъв етап е проучването на обекта?

– Всичко започна преди години, когато открихме един посветителски надпис на божество с буква „А“ и още тогава развихме хипотезата, че сме попаднали на храм от IIІ-ти век. Подобни надписи на мраморни колони не се правят току-така, на някакви малки светилища. През 2021 година открихме патера, с която са се извършвали жертвоприношения, и монети, фиксиращи периода.

Следващото лято установихме сграда, която не знаехме каква е. Разкриха се отделни бронзови елементи. През 2023-та продължихме работа около сградата – постройка с размери 6,5 х 6,5 м. Изясни се, че е антична. Но намерихме и монети от Средновековието. Това ни показа нейното повторно използване. Имаше още около 60 см културен пласт, за да се достигне дъното, обаче миналото лято не можахме. Очаквахме през 2024-та да успеем. Но уви.

Все пак за краткото време това лято премахнахме едно контролно ребро, което преминава през центъра на основната сграда. Под него установихме архитектурна кръгла структура с диаметър от 1 метър, между две врати.

– Какво предполагате че е?

– За нас е сигурно – това е храм. Първоначално смятахме, че е олтар. Но олтарите обикновено са извън храмовете. Затова предполагаме, че е постамент на статуя, изобразяваща божеството. Фрагменти от статуя не се откриха, защото вероятно тя е била дървена. Намереното наблизо длето също ни навежда на мисълта за дървена фигура, макар на този етап това да са спекулации. Сигурно е, че става дума за светилище от III-ти век на божество, чието име започва с буквата „А“. То не може да е женско, тъй като надписът е в мъжки род. Хипотезата за мъжко божество, вероятно Асклепий, който има храм наблизо – над село Хухла, изказа първо известният писател и журналист от този край Иван Бунков. На път сме да я потвърдим.

– Остава да го установите при следващи разкопки…

– Догодина пак ще кандидатстваме. Обектът е на такъв етап, че изисква повече работа и внимание, свързани със сериозно финансиране. Установи се още една голяма сграда на нивото на централната – със страница около 15 метра и запазени зидове с височина 2 метра.

Последвайте ни и във Facebook