Алберто, Берил, Крис, Деби, Ернесто – това са имена, които вероятно сте чували много през последните няколко месеца. Но защо тези бури имат имена и кой решава как да ги нарече?
Даването на имена на бурите не е нещо съвсем ново. Според Националния център по ураганите (NHC) то датира от стотици години в Западна Индия и в него се използват предимно имената на светци.
В първата половина на 20-ти век служителите в САЩ следят тропическите бури и ураганите въз основа на годината и реда, в който са се случили – но това създава проблеми.
Когато няколко бури се случваха по едно и също време, често се случваше да има объркване, произтичащо от излъчените съвети за бури, като мнозина бъркаха данните за една буря с други.
За да се намали объркването, да се улесни комуникацията и да се запомни по-лесно, през 1953 г. САЩ започват да използват азбучен списък с имена на тропически бури и урагани.
Първоначално, когато идеята за наименуване на бури се заражда, учените използвали само женски имена – което мнозина считали за сексистко. След това, под натиска на множество лица и групи, включително Националната организация на жените, НХК започва да използва както мъжки, така и женски имена за бурите в северната част на Тихия океан през 1978 г., а за бурите в Атлантическия океан – през 1979 г.
В днешно време отговорните за именуването на тропическите бури са част от Световната метеорологична организация (СМО) към ООН, разделена на пет регионални органа, които се събират веднъж годишно или на всеки две години за сесия, включваща обсъждане на списъка с имена на тропическите бури.
Различните регионални органи могат да прилагат различни подходи към наименованията; някои използват азбучния ред на имената в списъка, други – азбучния ред на държавите, които са предоставили имената, а някои пропускат букви, които не се използват в много имена.
Всички те обикновено вземат предвид четири основни фактора: името трябва да е кратко, лесно за произнасяне, да има подходящо значение на различни езици и да не се използва в друг регион.
Този процес се използва за генериране на между четири и шест различни списъка с имена в зависимост от региона, които се преглеждат всяка година – има допълнителен списък, в случай че има повече бури, отколкото имена – или докато се достигне дъното на списъка.
Атлантическият регион, например, има шест списъка, които се въртят, като се редуват мъжки и женски имена. Това означава, че по принцип през 2030 г. може да се появи още един ураган Берил – но това не винаги се случва.
Съществува едно-единствено обстоятелство, при което имената от списъка вече не се използват, според NHC: “Ако една буря е толкова смъртоносна, че бъдещото използване на името ѝ за друга буря би било неподходящо поради очевидни причини за чувствителност.“
По тази причина пет от бурите през рекордния ураганен сезон в Атлантическия океан през 2005 г. бяха пенсионирани – Денис, Катрина, Рита, Стан и Уилма.
Източник: www.iflscience.com