Лили ФЕРОЛИ
Днес, 12 август, е Международен ден на младежта.
Добре е, че поне около празниците, свързани с младежите, отправяме мисленето си към всеобщата ни загриженост за тях, но най-вече към тези, които понасят смело някои физически и психически неразположения, но пък са носители на най-чистото лъчезарие, което зарежда със светлина пространствата около и вътре в нас. Защото те имат най- смелите души, щом като са избрали да изчистват и изплащат кармично нашите дългове.
Определяни са като деца в неравностойно, неравнопоставено положение, като ин-валиди и т.н. Все неточни определения, защото тяхната валидност е вътрешна, сърдечна, душевна и духовна, а точно тя е обща за всички и не се определя от някои телесни и психични параметри. Дори напротив, ощетеният в материалното поле човек, почти винаги компенсира с някакви други духовни дарби.
Затова трябва да развиваме точно тях и да ги поощряваме, стимулираме да се чувстват като всички останали деца.Защото със силната си воля те се справят доста добре с всичките си затруднения. Но, за да им помагаме в тази посока, първо ние трябва да вникваме с дълбочината на прозрението в техния свят. Да се убедим в закономерността на многоаспектните реалности, които се допускат за добро във всеобщата човешка еволюция.
Към този променен начин на мислене ни подтикваше и нашият известен духоведец Ваклуш Толев, създател на Движението „Път на Мъдростта”. Когато го попитах преди няколко години какво мисли за зачестяващите днес случаи на аутизъм, на синдрома на Даун сред децата, той сподели с тревога, че днешните медици изобщо не са готови да посрещнат специалните им нужди, защото не осъзнават, че тези случаи са само част и подготовка за извършващата се сега тотална промяна, за идващата съвсем нова картина на света, в което дори няма да има кръвна картина и човекът ще стане събожник, който носи едни съвсем други характеристики.
Изпитанията пък на родителите в тези случаи, според него, не са беда, а възпитание в жертва. И когато децата имат някакви „нарушения“, това изисква от нас повече време, грижи и внимание. Но вместо това, родителите имат, обикновено, погрешното усещане, че грижата за тези деца не е награда, а наказание.
Всички ние също можем да съдействаме това да се случи по-успешно и безболезнено, като се оставим Мъдростта, която не наказва, а освобождава и опазва душата от посегателства, да води дните ни към жертвена дързост и служение, както ни съветва Толев.
Такова осъзнаване вече имат някои наши институции, като БЧК и общинското предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране”. Те винаги намират начини да зарадват децата от , Център „Надежда” в Кърджали, като ги ангажират в различни проекти, свързани с изкуство, екология, озеленяване, със социалното им приобщаване към общественополезни дейности.
https://www.facebook.com/groups/298101810236757 – Клип с участие на Центъра за деца с увреждания „Надежда”- Кърджали, в честването 187-та годишнина от рождението на Васил Левски тази година.
Последвайте ни и във Facebook
