Йълдъз Ибрахимова: Балканците трябва да сме заедно, думата ни тогава ще тежи по света „Лалето“ го изпях на един концерт, остана в репертоара ми и до днес – звучи еднакво и на български, и на турски

  • Майка ми пее в една песен първия куплет, аз втория, а дъщеря ми – третия, уникална комбинация от три поколения

Джазпримата Йълдъз Ибрахимова е родена на 8 април 1952 г. Започва да се занимава с музика едва 10-годишна. Завършва с отличие музикалното училище „Любомир Пипков“, а по-късно оперно пеене в Държавната музикална академия. Дебютът й на сцената е през 1975 г. с джазквартета на Марио Станчев. Впоследствие работи с музиканти като Любомир Денев, Огнян Видев, Веселин Николов, Петър Петров, Антони Дончев и Боян Воденичаров.
По време на т. нар. Възродителен процес Йълдъз е принудена да смени името си. В периода между 1985 и 1990 г. е известна като Сузана Ерова. Под това име концертира с формациите „Джаз линия“ и „Акустична версия“, а за един сезон е и солистка заедно с Теодосий Спасов на „Бели, зелени, червени“.
Йълдъз Ибрахимова е преподавател по джазпеене в METU (Близкоизточен технически университет), в катедрата по музика и изящни изкуства и в музикалния факултет на Baskent University в Анкара, където живее.

Интервю на Валентина ИВАНОВА

– Зарадвахте хората в Източните Родопи, на концерта ви в Момчилград дойдоха хора от цялата област Кърджали…

– Наистина не съм идвала в Кърджалийско много отдавна, мисля, повече от 30 години… Затова приех с удоволствие поканата на община Момчилград.

Музиката ме кара да се чувствам еднакво добре навсякъде по света. Преди години бях на турне в Азия, в Далечния изток. Участвах на голям фестивал в Южна Корея. После обиколих няколко държави, включително и Япония. За мен беше много любопитно да попадна в Северна Корея – една страна, затворена за света, за която не се знаеше почти нищо. Приеха ме с голям интерес, опитаха се да разберат балканската музика, защото в нея има много цветове, различен начин на звукоизвличане, на пеене и свирене. Те никога не бяха чували подобна музика. Пяла съм и в Южна Африка, и в Северна Африка, и в Австралия. От тези турнета и срещи с други народи разбрах, че ние, балканците, имаме обща точка и трябва да си сътрудничим във всяка една област – тогава ще сме силни и нашата дума ще означава нещо по света.

Йълдъз Ибрахимова и пианистът Живко Петров на концерта в Момчилград на 26 юли 2024 г.

– Защо песента „Лале ли си, зюмбюл ли си“ влезе трайно във вашия репертоар?

– Много отдавна я пея, още преди да си отиде комунизмът. Звучи еднакво и на български, и на турски език.

Имах няколко срещи с известния музиковед проф. Николай Кауфман, който вече не е между живите. Този човек обиколи България и откри невероятни неща от фолклора, каквито не сме чували, намери и много добри гласове. Разказа ми за едно място, близо до Сопот, където Балканът разделя България на две. Там има села със смесено население – българи и турци – които живеят в изключително разбирателство, уважение и взаимопомощ, образец за това как трябва да се приемат различните. При своите обиколки, професорът е успял да нотира откритите песни, записал ги е. Така ги е спасил за поколенията. Той ме накара и аз да се поразровя из градове и селца. Така стигнах до „Лалето“, изпях го на един концерт и остана в репертоара ми до днес, защото се приема много сърдечно от публиката.

– Не спирате да пеете въпреки всички сътресения в личния ви живот?

– Музиката, работата ме крепят. Съпругът ми Али, който беше моята опора, почина. Миналата година загубих и майка си… Направих един албум, наречен „Румелийските песни на мама“. Той непрекъснато се преиздава и е много търсен, защото включва песни, за които няма мода, вечни песни. Докато обикалях из България преди години, установих, че голяма част от песните, които знам, съм научила от майка ми и от баба ми. Тогава реших да запиша как мама пее. И добре, че го направих. След смъртта й, когато подготвях албума, се сетих за тези записи. В първата песен майка ми Неврие пее първия куплет, аз изпълнявам втория, а дъщеря ми Суна – третия. Получи се уникална комбинация – три поколения пеят.

– Преживяхте и исторически сътресения като т.нар. Възродителен процес. Помним изявите ви с името Сузана Ерова…

– Смятам, че Възродетелният процес беше едно безумие. Дойде неочаквано и ме потресе дълбоко. Баща ми вече беше починал и приех като кощунство да бъде сменено името на умрял човек… Аз и досега не знам каква е била причината за това и за какво се е направило…

Като певица имах куриозна случка. Веднага след като ми смениха името, тръгнах на голямо турне в Съветския съюз – от Ереван до Мурманск. Имах официална покана и договор с руската страна. На летището в Москва, като минавах през паспортния контрол, на документа ми пишеше Сузана Ерова, а домакините, които ме посрещаха, очакваха Йълдъз Ибрахимова. Дори афишите за концертите ми бяха вече отпечатани с името Йълдъз Ибрахимова. Та, в България бях Сузана Ерова, а в Съветския съюз – Йълдъз Ибрахимова.

– Не спирате да правите концерти в България. Намирате ли промяна в развитието на джаза у нас?

– Категорично джазът се развива чудесно в България. Непрекъснато има някакви джаз фестивали. Канят ме постоянно, но не мога навсякъде да се включа. Миналата година имах концерт в Разград с тяхната филхармония. Интересно е, че се проявява интерес у симфониците извън класическата музика, към музиката, която обикновеният човек харесва. Предстои ми участие във Велико Търново, също със симфоничен оркестър.

Снимки: Ваня Иванова

Последвайте ни и във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *