Нов живот
33-тите съвременни олимпийски игри в Париж отново приковават вниманието на човечеството. В ерата на телевизията и интернет, е лесно да проследим всички състезания, да се вълнуваме от постиженията на спортистите, да се радваме на българите, ако се качат до почетната стълбичка.
Как обаче се стига до организирането и провеждането на олимпийски игри? Продължаваме поредицата, свързана с олимпиадите, част от книгата на Юрий Шанин «Героите на античните стадиони», превод на нашата съгражданка Ира Михайлова.
Неслучайно елините (с особено развитото си чувство за прекрасното) избират за място на олимпийския празник Алтис (свещена гора) в долината на р. Алфея (в Олимпия) – на 15 км от Йонийско море, окръжена от всички страни с хълмове и планини. Територията е оградена с мраморни зидове и с пет врати, за да се влезе от различни посоки. Обезпечена е с хотели, бани, гимназий със специални помещения за атлетите, квадратна пясъчна площадка и хиподрум. Три дни преди началото на свещения празник процесия от съдии, участници и запалянковци изминава 50 км по крайбрежието и след това по хълмовете, за да направи в планинската част жертвоприношение на боговете. Олимпиадата на всеки 4 години ставала обединителен център на ключови обществени и културни прояви: огласяват се договори, нови закони и важни документи, ваятели представят своите скулптури, а поети, оратори и учени са имали честта да прочетат пред зрителите новите си произведения. Наричат празничния период йеромения (свещен месец), но той продължавал само няколко дни. Олимпийският празник протича в две части: свещенодействия (прилагат се в първия ден) и състезания (провеждат се през следващите 4 дни). След свещенодействията в изненадващ момент на стадиона се появяват съдиите в пурпурни одежди, придружени от атлетите, и мълчешком заемат места на възвишенията. Звучи тръба и силен глашатай възвестява началото на състезанията. Главният съдия призовава към честна приятелска борба.
Законите на Ликург и Ифит не се изчерпват само с договор за свещено примирие. Всеки атлет, излязъл на стадиона, е легитимиран (след трикратно запитване от глашатая към зрителите и съдиите) като свободен и достоен гражданин.
Нито роб, нито варварин (така гърците наричат онзи, който не е с гръцки произход) е допускан за участие в олимпиадата.
Правилата изискват година преди състезанията всеки атлет да се е записал за участие и непрекъснато в продължение на десет месеца усилено да тренира, а 30 дни преди олимпиадата да се упражнява в елидския гимназий пред погледа на съдиите, които в крайна сметка преценяват дали атлетът е готов да се яви на общоелинските игри. Закъснелите за тези срокове не са допускани. Забранено е участието на: атлети от държави, които воюват; на богохулници; убийци; подсъдими или неизплатили данъците си. Забранено е убийството на съперник по време на битка – по непредпазливост или умишлено. Виновният е подлаган на огромна глоба, лишаван е от награда дори да е победител, а в тежките случаи го посичат.
Тези, които се опитват да подкупят съдиите, публично са налагани с тояги.
Така наказват и при опит да заплашиш или подкупиш съперник. На стадиона през цялото време „номофилаки“ (наети чиновници) следят строго за спазване на правилата, своевременно енергично и оперативно наказват виновника на място.
Програмата на съревнованията отначало е скромна – атлетите мерят силите си в пробега на стадиона. Дистанцията през различните периоди и в различните градове е различна, тъй като стадионът се изгражда съобразно стъпките на жреца (точно 600 на брой). И тъй като стъпките на различните жреци са с различна дължина, затова стадионите са с размери от 175 до 192 м. Античните бегачи биват разпределяни за надпреварата по произход. Победителите излизат съответно на четвърт финал, полуфинал и финал. Стартират от специални мраморни плочи, в чиито надлъжни вдлъбнатини поставят палците на краката си. Резултатите са относителни във времево отношение (не е важно за какво време!), важното е да стигнеш пръв!
На 14-та Олимпиада (724 г. пр. Хр.) в програмата е включена нова дисциплина – двойният пробег, при който атлетите пробягват стадиона, достигат до стълб и го заобикалят, след което преодоляват обратно разстоянието. По-късно се появява и друга дисциплина – бягане на дълго разстояние, равняващо се на 24 стадиона или 4500 м. Възрастовите групи са три: деца, юноши и мъже. Елинските атлети са универсални. В един и същи ден участват в няколко състезателни дисциплини. Например Леонид от остров Родос не е претърпял нито едно поражение в продължение на четири олимпиади, спечелвайки 12 победи в бягането.
Най-добрият бегач на 22-те олимпийски игри е Тисандър от Ксанта, пробягал за час 19 200 м.
От 65-та Олимпиада към общия комплекс се добавя и дисциплината бягане на въоръжени вòйни. Именно тя допринася за една достойна победа
на елините над персийското войнство през 490 г. пр. Хр., когато гърците в последните няколкостотин метра, тежковъоръжени, не вървят, а тичат срещу персийските нашественици. Снажните и закалени елини подгонват противника пред себе си, като не му позволяват да възстанови редиците си и бойния ред. Паметен е пробегът на вестоносеца Фидипид, отправил се към Атина след героичната битка, за да извести победата с последен дъх. И до днес дисциплината маратонско бягане, която включва 42 195 м – разстоянието, пробягано от емблематичния атлет, се счита за най-почетна.
Общогръцките състезания с течение на годините стават все по-разнообразни. Появата на петобоя (бягане, дълъг скок, мятане на диск и на копие, борба) дава основание на Сократ да нарече универсалните атлети най-красивите хора. Изобщо в Елада за писателите и поетите е въпрос на престиж за възпяват спорта. Пиндар (V в. пр. Хр.) със своите епиники–оди в чест на шампионите, през целия си живот възпява подвизите в спорта.
Как изглеждат игрите на атлетите петобойци на елинския стадион?
Петобойците тръгват със скок от място (т.нар. „батер“) – от невисоко каменно възвишение, а след това се засилват с бяг. Докато прелитат във въздуха, атлетите държат в ръцете си метални или каменни дъмбели, които Павзаний описва като гири, средната удължена част на които е направена така, че да има отвор за пръстите. От рисунките по вазите се вижда, че дъмбелите са разнообразни по форма и тежест – от 1,48 до 4,629 кг (много от тях са оцелели и до днес). За място на отскока служи „скама“ – яма с дължина 15,25 м, запълнена с морски пясък. Атлетите бегом прескачат граничната ивица и при отскока в заключителния момент прехвърлят ръцете с дъмбелите напред. След това рязко отмятат ръцете назад. При полета им, след оттласкването, вероятно те извършват вълнообразни движения с цялото си тяло, а дъмбелите още веднъж се преместват напред и отново след това зад гърба. Ясно е, че се използва допълнителна инерция от тежестта на гирите и от самите махови движения. Но тайната на скока на дължина от времената на Древна Елада все още съвсем не е разкрита.
Следващият вид от петобоя е мятането на диск. Някога този снаряд се е използвал при обсадата на градове, като на диска (дървен, метален или каменен) са изписвали предложението за капитулация и са го хвърляли през крепостите стени. От запазените до наши дни екземпляри в музеите се вижда, че са с тежест от 3 до 5,7 кг.
Елините мятат диска и на дължина, и на височина, а победител е този, чийто диск падне последен на земята.
Мятат дисковете от неголямо възвишение, без извъртане на корпуса или засилване. Снаряда държат в дланта и предмишница, отклоняват се надясно и назад като правят няколко махови движения. Подобните на махало движения на ръката и на цялото тяло придават на диска достатъчна инерционна скорост. Моментът точно преди изхвърлянето на диска е уловен майсторски от великия скулптор Мирон в известната на цял свят скулптурна фигура „Дискохвъргач“. При все че се вземат всички предохранителни мерки, не са редки нещастните случаи от неправилно метнат диск. Един от разпространените митични сюжети разказва как Персей – усмирителят на страшната Медуза Горгона, убива случайно с диск своя дядо Акрисий.
Копията са създавани за лов и за война
Още в поемите на Омир са описани тежките копия, изработени от ясен или ела, които, изпратени от могъща ръка, пронизват с лекота човешкото тяло, защитено от метални доспехи. Ловните копия, разбира се, са и по-къси, и по-леки. Именно от тях води началото си спортното копие. В елинските състезания дисциплините са: хвърляне в цел и хвърляне на дължина. В средата на дървеното копие се прикрепя еластична кожена каишка с дължина до половин метър, която преди мятането атлетът плътно е омотавал около копието, а показалеца и средния си пръст е натъквал в примката, с която завършва каишката. Съдейки по изображенията на амфорите от древността, копието се хвърля с набиране на скорост, но без да се пристъпва старт линията. Има немалко нещастни случаи в тази дисциплина.
Петобоят завършва с дисциплината борба
Провежда се в палестра на специално подготвена площадка с мека, рохкава земя, покрита със слой пясък. Борците преди тренировка или състезание се обмазват обилно със зехтин, а след това с пясък. Тази процедура има няколко предимства: прави тялото еластично и да бъде захванато е доста по-сложно, а освен това слоят масло намалява топлоотдаването, поради което борецът не се поти обилно и не се уморява бързо. Спортистите са разделени в три възрастови групи – не по тежест, а по възраст. Двойките се определят със жребий – преди началото на състезанието участниците теглят от сребърна чаша или глинена амфора бронзов жетон (има по два от всеки вид), на който е изписана буква от гръцката азбука. Ако се окаже, че състезателите са нечетно число, то останалият излишен „ефедър“ се озовава в доста изгодно положение: докато победителите от всяка двойка се преборват един с друг, ефедърът – само с последния, най-силния измежду всички преди това, т.е. веднага остава за финал. Съхраненият със свежи сили ефедър е имал достатъчно шансове за успех, затова жребият му е завиден, а победата в този случай е високо ценена от древните. Ако при това ефедърът е знаменит борец и никой не се решава да влезе в схватка с него,
казвали: „Победи без прашинка да падне върху него!“. Борбата на атлетите се провежда в стоеж и без ограничения във времето – до победен край. Много от съвременните техники са били известни на елинските борци: различни захващания, заклещване и премятане – през бедро, през рамо, подсичане, лъжливи движения и т.н. За постигане на първи успех е достатъчно да накараш съперника да докосне земята с гръб, рамо или бедро. Но за постигане на пълна победа е следвало противникът трикратно да бъде хвърлен на земята. За основател на борбата като спорт древните писания определят атинския атлет Тезей, на когото правилата и похватите му предала самата богиня Атина. Елините се възхищават не на онези борци, които за да постигнат победа, използват непристойни похвати като чупене на пръстите на противника, а на тези, които побеждавали без груба сила, а с виртуозна и отработена техника – като Аристодем, който не се отличава с мощно телосложение, но владеел изкусно методите на борбата.
Последвайте ни и във Facebook
