Дейзи Ланг: В Кърджали мина детството ми, той e специален град за мен

• Първата българка световна шампионка по бокс започва спортната си кариера с лека атлетика като ученичка в СУ «Отец Паисий»

• Днес живее в САЩ, участва в холивудски продукции и в рекламни филми

Дейзи Ланг е първата българка световна шампионка по бокс, която прокара пътя на женския бокс в България и в Европа. Тя е също световна шампионка по карате и кикбокс, има черен колан и европейска титла по таекуондо.

Родена е в София като Десислава Кирова. Детските си години прекарва в Кърджали, учи в училище «Отец Паисий», където започва да се занимава с лека атлетика и показва чудесни резултати на спринтовите дисциплини 200 и 400 м.

Дейзи в Кърджали

Когато е в 3-ти клас, се мести в столицата. За бокса я открива покойният вече Милчо Милев, който става неин първи треньор. Завършва Националната спортна академия «Васил Левски» в София, специалност «Кинезитерапия».

През 1995 година напуска България и се установява в Дюселдорф, Германия, където изгражда своята забележителна спортна кариера. Става европейска, също и световна шампионка в три девизии (общо 10 пъти), единствената българка в боксовата „Зала на славата“ в Сан Франциско, САЩ. Тя е пионер в професионалния женски бокс в Европа заедно с Регина Хамилх.

Слиза от ринга през октомври 2004 г. и се установява в Лос Анжелис, САЩ. Днес се изявява като екшън актриса, участва в холивудски продукции и в рекламни филми.

Много години активно работи за включване на женския бокс като олимпийска дисциплина и подкрепя женския бокс по света като експерт.

На кафе с приятели в комплекс „Рилите“

 Интервю на Валентина ИВАНОВА

– Малко хора знаят, че личност като вас е свързана с нашия град. Разкажете какво общо имате с Кърджали?

– Кърджали e много специален за мен, защото там ми е минало детството, а детството е един щастлив, безгрижен и незабравим период за всеки човек. До 10-годишна възраст живях в центъра на града, в блок «Рила 1». Учих в много престижното училище «Отец Паисий». То и до днес е запазило ценностната система на образование. Когато си идвам в България, винаги отделям време да се върна в Кърджали, да се видя с приятели от детството и да посетя енергийни места, където са живеели траките. Имам прекрасни спомени от страхотното си детство там.

В СУ „Отец Паисий“ с директора Златко Атанасов и учителката Минка Стоянова

– Как се става шампион – какво е най-важното качество, което ви е помогнало да стигнете до европейските и световните върхове?

– Шампион не се става лесно. Аз смятам, че ти е заложено – белязан си още от раждането, но трябва много работа, много труд и с Божията помощ постигаш това, което желаеш. Когато имаш цел, ти намираш пътя. При мен беше много трудно, защото започнах с една мечта, която стана реалност. Никой не ми вярваше, че ще я осъществя. Помагала ми е вярата в Господ, вярата в себе си. Пътят ми е свързан с много, много труд и лишения, особено в личния ми живот.

Единствената българка в боксовата Зала на славата в Сан Франциско

– Какви жертви прави един състезател, от какво се лишава в живота, за да успее в спорта?

– Аз избрах професионалния спорт. Трябваше да прокарам пътя на един нов спорт – женския бокс. Тогава нямаше аматьорски бокс. Когато си Първият, отговорността е много по-голяма. Нямаш право на грешки.

С Веселин Вълчев, генерален консул на България, в Лос Анджелис. Дейзи дарява световната награда на българското училище там

– Имахте ли притеснения, че сте от малка държава, която някои дори не знаят къде се намира? Дава ли ви самочувствие факта, че сте българка?

Никога не съм се притеснявала, че идвам от малка страна. Напротив, винаги съм се гордеела, че съм българка. Обичам си родината, макар че през тогавашните тежки времена по принуда трябваше да си осъществя мечтата в друга държава. Но нямаше друг начин. В България не бяха чували за женски бокс и нямах никаква подкрепа в родината си. Първо се доказах в чужбина, което е много по-трудно, а по-късно ме признаха и у нас.

Днес Дейзи работи с много холивудски звезди, на снимката със Силвестър Сталоун

Разбира се, най-задължена съм на моя първи треньор в София покойния вече бате Милчо – Милчо Милев. Той повярва в мен и ме създаде като боксьор.  Благодаря и на всички приятели и наставници, с които ме срещна животът по моя път към целта. Гордея се, че съм завършила Националната спортна академия в София.

С Арнолд Шварценегер

– С какво се занимавате в момента, вече не сте активен състезател?

– В момента се занимавам с бизнес, но подкрепям професионалния и аматьорския бокс по света. Когато живях в Германия, бях една от активистките, които се бореха женският бокс да стане олимпийска дисциплина. Мога да кажа, че моята мисия изпълнена.

Славата от спорта ми помогна да получа покани за реклама и участия във филми. От много години изнасям мотивационни лекции, организирам семинари за различни организации и учебни заведения по света. Искам да мотивирам младото поколение.

Със Синди Кроуфорд, една от най-известните супермодели

Вие сте човек на света, но какво е за вас България? Поддържате ли връзка с родината?

– България е моята родина и винаги е в сърцето ми. Поддържам връзка с много хора. Подкрепям Кубрат и Тервел Пулеви, когато имат състезания, дори присъствах на мачовете им в София – гледахме ги заедно с Христо Стоичков. Благодарна съм на покойния ми приятел Стефан Шарлопов – той ме върна в България през 2000 г. след дълга пауза. През последните години започнах по-често да си идвам и се надявам така да продължава и занапред. Благодарна съм на президента на Българска федерация по бокс Красимир Инински – той ме покани за първи път да изнеса лекция в София през 2018 г., в подкрепа на жените в олимпийския бокс. Много съм щастлива, че имам последователки при жените и че като цяло боксът се развива добре в моята родина. Пожелавам успех на Олимпиадата в Париж на всички български участници.

Дейзи поддържа връзка със спортни деятели от България, на снимката със Стефка Костадинова, президент на Българския олимпийски комитет

Снимки: Личен архив

Последвайте ни и във Facebook