Николина Чакърдъкова е известна народна певица, изпълнителка на песни от Македонската фолклорна област. Тя преобрази представите за народна музика в България. Няма човек, който да не познава жената с шапка и панталон, която пее и танцува. В годините се превърна в марка, в символ на качество, стил и класа при поднасянето на народна музика. Тя е единственият фолклорен изпълнител в България, който има 19 самостоятелни концерта в зала 1 на НДК, 2 самостоятелни концерта в зала „Арена София” и още много из цялата страна и чужбина.
Кърджалийци имаха шанса да аплодират известната изпълнителка и нейната дъщеря Мария, които гостуваха заедно с Неврокопския танцов ансамбъл на Арена „Спартак“ на 2 юни 2024 година.
Концертът на Арена „Спартак“ в Кърджали
Интервю на Валентина ИВАНОВА
- Как поддържате творческата младост, вече 25 години сте на сцената?
- През февруари отбелязах 25 години на голямата сцена с огромен концерт в зала „Арена София“. В началото, когато тръгваш, не знаеш дали ще успееш. Не е лесно, не сме се отпуснали дори за ден, не лежим на стара слава. Трудолюбието ме доведе дотук. Осъзнах е, че Господ не ми е дал таланта просто да пея, а да радвам хората. Винаги си задавам въпроса ще се хареса ли на публиката това, което правя.
Когато човек прави нещо с мерак, от сърце, не му тежи. Приемам тази работа като мисия. Тя ме държи в кондиция. Знам, че нося отговорност и хората разчитат на мен. Дори да ме боли зъб, изляза ли на сцената, всичко забравям.
Днес след толкова време, не само достигнахме върха, но и се задържахме дълго там. Оказа се, че на върха е още по-трудно, защото трябва да отстояваш създаденото и да предлагаш нови неща, по-различни.
- Не правите ли компромис с фолклора чрез тези нови аранжименти, които предлагате?
- От началото на моята самостоятелна кариера, едно от нещата които промених, беше звученето, аранжиментите, визията. Не пея авторски песни, а стари, шлагерни, добре познати песни от нашия македонския край, но с нови аранжименти. Дори инструментите са различни – заменихме тамбурите, гайдите с бас китари, ритъм китари, кларинет и др. Оркестърът е от 10-15 човека на големи представления. Това ме правеше различна още преди 25 години, защото по нов начин звучаха старите красиви народни песни, много мелодично, много шлагерно и лирично. Ако дотогава са ги пели тесен кръг хора, нашата идея беше да ги върнем на всички. Хората ме харесват, защото пея техните песни. Те ги знаят и винаги участват в концертите, аз само ги подкокоросвам, побутвам ги и като ги видя да пеят и танцуват – значи сме си свършили работата. Подготвяме всеки концерт така, че да се превърне в празник за публиката. Не е достатъчно само да можеш да пееш, а трябва да знаеш как да реализираш продукта си, как да го поднесеш на хората. Аз това не бях го учила, а то си е цяла наука. 25 години си проправих пътя, нямаше утъпкана пътека.
- Гледайки вашите концерти, става ясно, че се иска сериозна организация. И с мениджърската работа ли се ангажирате?
- Изключено е сам човек да изгради тази империя. Имаме директор – човекът-всичко, дори му казвам Началник. Това е Васил Циров. Заедно тръгнахме преди 25 години. Беше ме видял да пея в един ресторант и да превръщам изпълненията си в концерт. Хората, вместо обичайните бакшиши, ми подаряваха цветя. Тогава той ми каза да мечтая смело, увери ме, че мога да бъда различна, повярва в мен. Аз съм певица, а той – икономист. Съчетахме възможностите си, учихме се в движение и стигнахме дотук – днес сме марка. Юбилейният ни концерт в „Арена София“ през февруари се превърна в най-мащабния спектакъл, показван в България. На сцената излязоха 35 танцьора, оркестър от 20 музиканти, много гост-изпълнители.
В България пътуваме според възможностите на поръчителя и сцената, на която трябва да се представяме. Ние сме тежка машина и не можем да тръгнем току-така
- Имате ли подкрепа от държавата за вашите концерти? Както знаем, в театъра има субсидии за продаден билет?
- Не, нито стотинка не сме получили от държавата. Всичко, което имаме, сме изкарали с труд, концерт след концерт. Къде ли не сме пели из страната. Всеки спечелен лев е инвестиран в човешки ресурс, в танцьори, в красиви носии, в автопарк с два автобуса и камиони, мегалайнери, апаратура и др. И тук съм различна – нямам апартамент в София, нямам имоти, освен наследствената къща на съпруга ми. Дори личният ми автомобил е скромен. Най-хубавите, най-модерните неща, които купуваме, са свързани с работата. Двуетажен автобус, за да е комфортно на танцьорите при пътуванията, защото работят с крака си. Нито лев помощ от държавата не сме получили. Спонсори също почти нямаме. Търсим подкрепа за нови костюми, когато готвим големи спектакли.
Много исках да получим субсидии. Когато отидем в малък град с читалищен салон от 500 места, трябва билетите за нашия концерт да са 50 лева, за да ни излезе сметката – транспорт, декор, звук, хонорари, наеми и т.н. Хората не могат да си ги позволят. Когато приеха закона, се зарадвах. Но се оказа, че за нас не е валиден – ние сме нито риба, нито рак. Казват: Вие сте частници – държавата няма право да ви помага. Ама ние съхраняваме и популяризираме българското. Всички харесват това, което правим – от президента до най-последния депутат, но … толкова.
Все пак пътуваме из страната, непрекъснато получаваме покани – от общини, от фирми. За съжаление в Кърджали не са ни канили повече от 20 години. Последно пях тук през 2002-ра, доколкото помня.
Николина Чакърдъкова на сцената с Петя Шапкова и Мария Чакърдъкова
- Колко е важно възпитанието, за да цени младият човек българския фолклор, а не да слуша попфолк и да мисли, че това е народна музика?
- Младите хора трябва да научат, че има и друга музика, а не да слушат само попфолк. Всичко тръгва от семейството. Времената се промениха кардинално и това е световна тенденция, която се отразява и у нас. Отричат се някои ценностни системи и вече за няколко поколения българи попфолкът стана официалната музика в държавата. Първите години по-възрастните се възмущаваха, а днес вече всички го приемат като нещо нормално.
Изградиха си заведения, където се канят само такива артисти – това е друг свят, друг живот. Но той в какво възпитава младия човек – да гледа лъскавото и да се прихласва по него. Липсват християнските ценности и българската традиция, които са залог за бъдещето на нацията.
От друга страна е добре – който успее да се измъкне, да се изучи, да се изгради с помощта на семейство и училище, той ще стане истински човек и родолюбец. Който иска, винаги ще намери мястото и времето да получи култура. Важно е да ни има, за да бъдем стожер, да дадем избор. Всеки си избира какъв иска да бъде и каква музика иска да слуша.
Аз самата се изненадах от големия брой млади хора на големия ни концерт в „Арена София“. Преди 25 години 70 % от моята аудитория беше над 50 години, а сега е 30+.
- Мария върви все по-уверено по пътя на изкуството, продължава вашето дело в музиката…
- Тя е щастливка – това което има след 3 години работа, аз го имах след 15. Мария върви по утъпкана пътека. Ще й е по-лесно, но не по-малко отговорно.
Снимки: Ваня Иванова
Последвайте ни и във Facebook
