-
Заселените в Гюмюрджинско, Дедеагачко, Одринско, Ксантийско и Софлийско българи преживяват прогонването от Беломорието, интернирането им по гръцки острови и новото им преселване към вътрешността на Отечеството
Василка ТАШКОВА
Една част от българите, дошли от Мала Азия, са настанени в изоставени гръцки и турски селища, а други създават нови села. Пример за това е изграждането на ново село от 235 семейства от малоазийските села Ташкисе, Аладжа баир и Тьойбелен на мястото на разрушеното село Куш тепе в Гюмюрджинско. Дават му ново име – Св. Климентово.
Трагична е съдбата на тези българи. След заселването им се появил коремен тиф, от който умирали по няколко души на ден. Оказало се, че пият вода от кладенец, на дъното на който има трупове. В новото село оставили 167 гроба. Живите се пръснали по околните села.34
Незавидна е съдбата и на жителите на малоазийското село Урумче. След като близо месец стоят по квартири в Дедеагач, те са настанени в село Карабунар в Софлийско, където престояват 3 месеца в сградата на училището или в къщи в отделни семейства. Малария погубва 80 души от тях и през есента на 1914 г. те са принудени да напуснат селото и да се заселят в село Орешино в Ивайловградско.
Българите бежанци от Мала Азия идват в новоосвободените ни земи с твърдата решимост да останат трайно в България, за да се отдадат на мирен труд. Началникът на отделението на държавните имоти при МЗДИ пише:. „Те не ламтят нито за безстопанствени къщи, нито за дюкяни, не претендират за разни държавни служби, те не са самохвалци, не са и плачльовци, земя за работа искат те.”
Носия от село Коджа бунар
Те са земеделци и животновъди, които в Мала Азия са притежавали по 80, 100, а много от тях и до 800 дка земя. Със земеделие искат да се занимават и в новите селища.
Въпреки старанието на Централната комисия по настаняване на бежанците, много са причините да не се спазят сроковете за окончателното настаняване на бежанците. Бавенето е свързано и с това, че не всички гърци са се изселили. Например, когато жителите на село Мандър са настанени в село Лъджа, в него все още живеят гръцки семейства. Затова и Гръцката легация в София изразява недоволство, че властите ни настаняват в Ивайловград в къщите на гърци българи от Мала Азия. Това е единствения случай на оплакване от гръцка страна.35
Избухването на Първата световна война поставя на заден план в политиката на българското правителство проблемите на бежанците. В това време те не престават да си търсят нови места за заселване. Виждайки несигурността в новите земи, някои малоазийци поемат към Варненско, други към Бургаско или Свищовско.
След войната има ново прекрояване на границите на България и отстъпването на Беломорска Тракия на Гърция оставя заселниците ни там в тежко положение.
През 20-те години на 20 век малоазийските българи, настанени в Гюмюрджинско, Дедеагачко, Одринско, Ксантийско и Софлийско, преживяват прогонване от Беломорието, интерниране по гръцки острови и ново преселване към вътрешността на страната ни.
Принудени да напуснат селищата, в които са били заселени през 1914 г., те се отправят едни към селата Руен, Баня, Тополица, Подем, Люляково, Обзор, Несебър /Бургаско/, други към Каспичан, Могила, Правенци, Стан, Сечище /Новопазарско и Варненско/, а трети към Малки воден, Ставри Димитрово, Дъбовец, Черешак, Сеноклас, Ефрем /Хасковско/. По няколко семейства от тях се заселват в Пелевун и Бялополяне в Ивайловградско.
Усещайки несигурност по новата граница на България, много малоазийски семейства, настанени в Ивайловградско, правят опити за преселване. През 20-те години те поемат към свои близки в Провадийско, Свищовско, Ловешко, но студът и мизерията връщат част от тях обратно.
Марин Вълчев от с. Чатал тепе
В годините след войните 1912–1918 г. хиляди бежанци, които пристигат в България, се нуждаят от помощ. Българската държава не е в състояние да им осигури нормални условия за живот и работа. Различни институции се занимават с настаняването им. Одворяването, окъщяването и оземляването продължават години. По силата на Закона за Селскостопанско настаняване на бежанците чрез средствата на заема, отпуснат със съгласието на Обществото на народите – 1926 г., както голяма част от бежанците в България, така и малоазийските българи, са оземлени с по 30 до 50 дка. Това започва от 1928 г. и продължава и през тридесетте години, като за целта отново се създават местни комисии. 36
Въпреки че по силата на приетите закони жилищата, в които са настанени бежанците, остават тяхна собственост, до средата на тридесетте години се забелязва произволно разместване на семейства от една къща в друга. Това своеволие го има в почти всички села до момента, в който се пристъпва към издаване на нотариални актове и изплащане на заемите.
Докато българите от Мала Азия, заселени в България след 1878 г. сравнително бързо се включват в стопанския живот на страната, уреждането на въпросите за настаняване и оземляване на преселените след 1914 г. продължава години наред.
Още когато пристигат първите бежанци през март 1914 г., създадените местни комисии не са били готови за настаняването им и молят да се спре тяхното преселване за по-добри времена. Но това било невъзможно. Те са прогонени от малоазийските села и заставени да търсят места за настаняване.
Местните комисии не се съобразявали и с това, че малоазийските българи са добри земеделци, за да ги заселят на подходящи места. Разминаването с изискванията и подхода на Централната комисия по настаняване на бежанците с тези на местните комисии се отразяват зле върху съдбата на малоазийските българи. Повторното преселване от Беломорието в България ги поставя за десетки години в положението на временно настанени.
–––-
34. Милетич Л., Разорението на тракийските българи…, с. 174; Стайко Трифонов, Тракия- административна уредба, политически и стопански живот 1912-1915г., с. 206.
35. ЦДИА, Ф. 176, оп. 3, а.е.45, л.130.
36. ДА – К-ли, ЧП № 184, Протоколи на общинската комисия по настаняване на бежанците в с. Костилково, Пелевун и Железари; ЧП № 7, Комитет по настаняване на бежанците-Ивайловград, Ф.45, оп.1, а.е.72.
Още по темата ЧАСТ 1: Кога и защо са се заселили българи в Мала Азия
Още по темата ЧАСТ 2: Защо се завръщат малоазийските българи преди 110 години
Още по темата ЧАСТ 3: Сто и десет години от завръщането на Малоазийските българи
Още по темата ЧАСТ 4: Сто и десет години от завръщането на малоазийските българи
Текст към водещата снимка: Българи от село Чатал тепе, снимка проф. Любомир Милетич