- Заселването им се извършва хаотично, жителите от едно село са разпръснати в 4-5 до 15 селища, най-често неподходящи за тях
Василка ТАШКОВА
Пристигналите бежанци от Мала Азия са настанени в новоосвободените земи – в Гюмюрджинска, Ксантийска, Софлийска, Дедеагачка, Одринска, Ивайловградска и Свиленградска околии.21 Те са твърдо решени да се заселят трайно в България, като им се даде земя и възможност да развиват стопанска дейност.
Най-голяма част са заселени в Гюмюрджинско и Ивайловградско.
В Гюмюрджинска околия, в селата Кючюккьоой, Ирджан хисар, Мароня, Бекир кьой, Кайби кьой ,Куш тепе, Имарет чифлик, Къркьой, Голямо Сиркели, Ясъкьой и Небикьой са настанени българи от малоазийските села Коджа бунар, Киллик, Сюит, Тьойбелен, Аладжа баир, Мандър, Хаджипаункьой, Ташкисе, Чатал тепе, Урумче, Юрен, Ески кьой 22
В Дедеагачко – в селата Макри, Дикилиташ, Хасанлар, Урумджик, Гювенджик са настанени по няколко семейства от Тьойбелен, Ташкисе, Диенджан, Хаджипаункьой и Стингелкьой.23
В Ксантийските села – Енидже, Балустра, в Софлийските – Баши бей, Карабунар, Оваджик, Чамкьой и в гр.Софлу са настанени българи от селата Коджа бунар, Аладжа баир, Кубаш, Ташкисе и от гр. Бандърма.24
В Ивайловградско, в село Пелевун са настанени 94 семейства от с.Коджа бунар, 4 семейства от с. Аладжа баир, 2 семейства от с.Тьойбелен, 3 семейства от с. Кубаш, 2 от с. Юрен и 1 семейство от 5 души от с. Ново село.
Носия от село Чатал тепе
В село Ленско са настанени 24 семейства /106 души/ от село Ташкисе и 5 семейства от с.Тьойбелен.
В с. Костилково са настанени 10 семейства от с. Ташкисе и 2 семейства от с. Тьойбелен.
В с. Железари 30 семейства от с. Тьойбелен, а в с. Лъджа /сега кв. Лъджа, Ивайловград/- 123 семейства от с. Мандър.
В с. Бяло поляне са настанени 20 семейства от с. Коджа бунар и 15 семейства от Сюит.
В с. Свирачи – 46 семейства от с . Коджа бунар и 29 от Чатал тепе, а с. Орешино 62 семейства от с Чатал тепе.25
В Одринско, в с. Комарли са заселени българи от малоазийските села Тьойбелен, Коджа бунар, Мандър, Аладжа баир, Иреман и от градовете Кадък и Канък.26
Българи от селата Юрен, Коджа баир, Сюит, Тьойбелен, Ташкисе са настанени в Свиленградските села Малки воден, Дъбовец, Еникьой, Бориславци, Черешак, Сеноклас, Брусевци, Малко попово.27
По сведения на Лука Доросиев в Одринска околия са настанени 10 български семейства, в Ивайловградска – 473, в Свиленградска – 176 или общо в Одрински окръг – 659 семейства.
В Гюмюрджинска околия са настанени 192 семейства, в Дедеагачка-102, в Софлийска 90 или общо за Гюмюрджински окръг -387 семейства. Според проф. Л. Милетич в Гюмюрджинско са настанени близо 1000 семейства.28
Още през януари 1914 г. българското правителство предупреждава представителите на комисиите по настаняване на бежанците, че ще започнат да пристигат българи от Мала Азия и те трябва да вземат мерки за трайното им и окончателно настаняване. Дирекцията на железниците получава нареждане тези бежанци да бъдат превозвани безплатно с багажите им по държавните железници.
Мъжка носия от село Мандър
Въпреки тези указания на правителството и изискванията на Централната комисия по настаняване на бежанците до местните комисии, заселването се извършва хаотично, като жителите на едно село са разпръснати в 4-5 до 15 селища, най – често неподходящи за тях.29 Пример за това е с. Коджа бунар, най-голямото българско село в Мала Азия, в новоосвободените земи жителите му са заселени в селата Кючюккьой, Ирджан хисар, Бекир кьой, Хасанлар, Кърсакьой, Коваджик, Комарли, Пелевун, Свирачи, Балустра, Урумджик, в гр. Софлу и в няколко села в Свиленградско.
Село Тьойбелен е разпръснато в 11 села.30
След пристигане в Дедеагач и изтичане на едномесечния карантинен срок, бежанците дълго чакали настанени в училища и други сгради, като много често били премествани от едно място на друго. В същото време в Централната комисия по настаняване на бежанците пристигали оплаквания от спекулациите и злоупотребите на чиновници, кметове и други дошли от вътрешността на страната и заграбили имоти в новоосвободените земи.
През месец юли 1914 г. Централната комисия настоява да се пристъпи към незабавно и окончателно настаняване на бежанците, като се обяснява на семействата, че тези имоти ще останат тяхна собственост.31 Изработват се скици и планове на всички селища, но това става много бавно. Изграждат се нови местни комисии във всяко село, в които влизат кмета на селото, един представител на общинския съвет, един от колонизационната комисия и по двама представители на бежанците.32
Въпреки старанието на правителството да се засили българското присъствие в Беломорска Тракия, редица причини пречат да се спазят сроковете за окончателното настаняване на малоазийските бежанци. Те понасят сложната ситуация създадена през 1914 г. в новоосвободените земи. Непрекъснатото движение на бежанци – българи, турци, гърци в областта, злоупотребите и спекулациите при настаняване от страна на чиновниците, болестите, епидемиите и неподходящите села за заселване създават обстановка на несигурност и довеждат до скитане в различни селища и търсене на други места за заселване. Жители на с. Чатал тепе, изпратени първоначално в с Свирачи, Ивайловградско се отправят към Карнобатско, където имат съселяни, настанени там след Руско- турската война 1877 г.-1878 г. Установяват се в Тополица и Люляково, Бургаско 33.
Текст към водещата снимка: Българи от село Чатал тепе, снимка проф. Любомир Милетич
––––-
21.Милетич Л., Разорението на тракийските българи през 1913г., С.1918г., с.315, 316; Доросиев Л., Цит. съч., с. 169-172.
22. Доросиев Л., Цит. съч., с.168-169; Милетич Л., Разорението …,с. 315.
23. В. Народни права, 17 .06.1914г.; ЦДИА, Ф.176, оп.2, а.е.176, оп. 2, а.е. 1496, л. 251, 267, 284.
24. Милетич Л., с.316, Доросиев Л., Цит. съч., с. 170, 180-181; ЦДИА, Ф. 176 оп.2, а.е. 1496, л. 306.
25. Доросиев Л., Цит. съч., с. 171; Примовски Ат., Бит и култура на родопските българи, СбНУ, С.1973, с. 242 ,252 ,253 ,257, Милетич Л., Цит съч., с.88 , ДА – К-ли, ЧП 184, л. 1, 2, 8, 19, 20.
26. Доросиев Л., Цит съч. с. 170, 182.
27. Пак там, с.181.
28. Пак там, с. 171,172; Милетич Л. Цит. съч. с. 315, 316.
29. В. Беломорски глас, 31 .05 1914г. и 19 .04. 1914г., Настаняване на бежанците; Стенографски дневници на 17 ОНС, 12 .03.1913г. с. 2986-2987.
30. Милетич Л., Цит. съч., с.316; Доросиев Л.,Цит. съч., с. 169, 171.
31. ДА- К-ли, Ф. 17К, оп.1, а.е.2, л.26.
32. Пак там, л.12.
33. Милетич Л., Цит. съч., с.89.
Още по темата ЧАСТ 1: Кога и защо са се заселили българи в Мала Азия
Още по темата ЧАСТ 2: Защо се завръщат малоазийските българи преди 110 години
Още по темата ЧАСТ 3: Сто и десет години от завръщането на Малоазийските българи