Божидара АНГЕЛОВА
Вече 2 години Теофана Текелиева – изявен общественик, деец на културата, поет и писател, не е сред нас. На 17 май 2022 г. тя отмина от този свят, ала името ѝ остава вдълбано в историческата памет на Кърджали.
Житейският ѝ път започва в Пещера през далечната 1930 г., но 70 години от живота си тя посвещава на града край Арда, като оставя траен отпечатък в културното му развитие.
За първи път стъпва на кърджалийска земя през 1052 г. Осем години учителства в ЕСПУ „Христо Ботев“, близо петилетка преподава детска литература в новооткрития Учителски институт, а в следващите 21 години се сродява със сцената на Драматичен театър „Димитър Димов“, където е директор и художествен ръководител.
Автор е на няколко книги. „Алтернативна хроника“ (2002 г.), – мемоари; „Въздишки на времето“ (2010 г.) – поезия; през 2015 и 2019 г. от печат излизат два нейни тома, посветени на историята на областния град, това са: „Кърджали 1912 – 2015 – Столетието“ – част първа и „Кърджали 1912 – 2018 г – Столетието – Просвета и култура“ – част втора.
С последните си две летописни книги, тя опреснява избледнялата памет на кърджалийци, припомня ни за личности и събития от недалечното ни минало, като завещава този духовен „мемориал“ и на следващите поколения.
„Изпитах вътрешен подтик да пиша за тези от моето поколение и за съграденото от тях, за да е за спомен на потомците. Това искам да завещая на нашите внуци и правнуци – да ценят културното наследство и да развиват духовността, за да я има България“, споделя тя в интервю за в. „Нов живот“ през 2015 г.
Всички, които я познаваха отблизо обаче помнят добрия човек, сърдечния приятел и мъдрия съветник Теофана. Тя бе строга на моменти, принципна, взискателна, но и сърцата, дълбокомислена, проницателна. Впечатляваше с бистрата си памет, човешкото си отношение, с енциклопедичните си и многопосочни познания в най-различни области на литературата, културата, езикознанието, театъра.
Обожаваше да чете стихове – свои и на други автори. Вълнуваше се и от обществени събития, прояви, настроения, случки и поуки от ежедневието. Усещаше се у нея и крехкост, и силен, самостоятелен характер, и земност, но и аристократична изтънченост.
Освен, че бе омагьосана от думите, тя също рисуваше добре. Рисунките ѝ бяха абстрактни, пъстроцветни, пълни с настроение. Споделяше, че отморява рисувайки.
Обичаше също да пише стихове за деца – закачливи четиристишия на различни теми – за пролетта, за детството, за птиците, за непослушния Сашко.
Често се връщаше към спомените от младостта, към преживените моменти в театъра. Помнеше добре имена на хора, на колеги, ситуации, подхвърлени реплики, моменти от репетиции.
Нека припомним и приносът ѝ в обогатяването на фонда на Държавен архив с дарените от нея автобиографични документи, доклади, изследвания, информации за театрални пиеси и фотоси, с което се увековечават отминали събития.
Болеше я! Много я болеше за случващото се в страната, в областта, в града ни, в културните ни институции. „За съжаление виждам, че всичко, което някога се създаде с труда на мнозина, днес се руши“, споделяше с тъга. Макар и вече по-встрани от дейността на кърджалийския театър, тя боледуваше за всички негови премеждия. Като цяло беше преживяла немалко – и трудни времена, и предателства, но и радости. И всичко това бе пречупила през призмата на душевността си, за да преосмисли трудните моменти и да ги превърне в мъдрост, натрупана с годините.
Текелиева е носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа, втора и трета степен, на орден „Червено знаме на труда“ и на много медали, грамоти, плакети. През 2018 г., заради заслугите ѝ към културата в региона, бе отличена и с Почетен знак „Герб на община Кърджали“ – златен.
За нея може да се разказва още много, защото тя дойде в града ни, живя и премина, оставяйки трайна следа в културния живот на Кърджали. За нас остава да изпълним завещанието ѝ – да ценим културното наследство и да развиваме духовността, за да я има България.
Поклон пред паметта, творчеството и приноса на Теофана Текелиева за развитието на културата и духовността на град Кърджали!
Нека си спомним за нея и делото ѝ с един неин стих:
„Нахлуват в съня ми спомени всякакви –
близки, далечни, незнайни дори…
Сън ли беше животът ни някога,
младостта и нашите мечти?
Избирам си тези, когато е пролет,
а младостта – радост, живот.
Избирам си тези, когато съм влюбена
и душата ми пее с тази любов…
Нахлуват в съня ми спомени всякакви –
близки, далечни, незнайни дори…
избирам си тези, когато е пролет,
когато бях влюбена и пълна с мечти…“
…
Една звездичка полетя … И падна.
Разтвори се във звезден прах.
Сърцето ѝ къде потъна?
Не видях!
Последвай ни във Facebook
