-
Преди 80 години доброволката прегръща идеите на БЧК, за да служи на хората цял живот
-
Под мотото „История, сътворена от личности“ отбелязват 110 години на червенокръстката организация в Кърджали
Валентина ИВАНОВА
Семейството на Мара Белева два пъти бяга от Беломорска Тракия в България. Идва през 1913-та, после, през 1941 година, се връща в родното село Чохаджелар, намиращо се на 2 км от Гюмюрджина. През 1943 година окупационните войски получават заповед да напуснат Гърция и заедно с тях тръгват и много местни хора. Бабата и майката с пет деца, сред които и Мара, минават през прохода Маказа с волска кола. Баща й по онова време е на фронта в Унгария.
След трудно и мъчително пътуване стигат до Момчилград. На площада виждат казани с чорба. Млади момичета от БЧК посрещат гладните и изтощени бежанци, дават им топла храна. Тогава е първата среща на малката Мара с доброволки от хуманитарната организация. Осемгодишното дете не откъсва очи от белите им касинки с червен кръст отпред, влюбва се в благородната мисия да помагаш на хората.
Семейството се установява в хасковското село Маслиново. Повечето от прокудените българи са изоставили своите имоти в Беломорието, идват „голи като пушки“ и мнозина се захващат със земеделие. Същата зима Червеният кръст организира курс по първа помощ. Мара, въпреки крехката си възраст, веднага се записва. През онези години се жъне със сърпове и паламарки и често стават инциденти. Затова трябва да има подготвени кадри да помагат при необходимост. Една жътварка е ухапана от змия. Викат младата доброволка и тя прилага знанията и уменията си адекватно докато дойде линейка от Хасково. Жената е спасена. Така започва пътят на най-дългогодишния доброволец на БЧК в Източните Родопи, а може би и в цяла България.
По-късно, през 1952 година, 17-годишната Мара се премества в Кърджали и започва работа в „Тютюнева промишленост“. Там се труди повече от 20 години. Междувременно завършва вечерна гимназия. Тогава в предприятието работят над 3000 души в 7 цеха. БЧК прави обучения по първа долекарска помощ. Желанието на младата жена да служи на хората, да оказва помощ и подкрепа на нуждаещите се, не я напускат. Записва се в санитарната дружинка. Освен дейността й в предприятието, става част от доброволците, които носят храна по кварталите на болни и възрастни хора. Сега има програма „Топъл обяд“, ама тогава нямаше, и БЧК беше единствената организация, помагаща безвъзмездно, коментира Белева.
Спомня си случай на бременна тютюноработничка, която получава кръвоизлив и започва да ражда преждевременно. Мара и нейните колежки от сандружинката успяват да й помогнат до пристигането на линейката, а после хеликоптер транспортира пострадалата до София. Слава Богу, всичко приключва благополучно и за новороденото, и за майката. Днес тогавашното бебе е лекар в Америка, гордо разказва доброволката.
Мара е сред будните млади жени в „Тютюнева промишленост“ – освен в сандружинката, участва във волейболния отбор, драмсъстава, хора и танцовата група. Активистка е и в Комсомола, където я забелязва шефът на Авторемонтния завод Димитър Митрев и я кани да работи като телефонистка. После се мести в „Перлит“ – тогава директор е Делчо Янев. Навсякъде Белева е сред най-енергичните в санитарните дружинки и продължава последователната си дейност като част от организацията на БЧК в Кърджали.
През 2008 година Мара преминава обучение по програмата „Домашен помощник“, финансирано от Испанския червен кръст, става част от Екип 254. Грижи се за 15 възрастни хора. Посещава ги по домовете им, пазарува храна и лекарства, помага им в къщната работа и си разговаря с тях – нещо важно и необходимо, особено за самотно живеещите. Най-голямата отплата и радост за нея са благодарните усмивки и щастливите сълзи, с които всички я посрещат.
Да помагам на хора в нужда, приемам като висша чест. Чувствам се добре, когато правя добро, споделя своето верую Мара Белева.
През 2014 година доброволката е удостоена със златен медал за активната й червенокръстка дейност. Признанието я радва, но е най-доволна, че младите хора в БЧК се множат и вярват в необходимостта и важността на това, което правят.
Неуморната Мара и днес търси начини да прави добро. Въпреки достолепната си възраст, се грижи за градинката пред блока, в който живее – иска да зарадва съседите си.
Дългият път като доброволец ми е донесъл много радост и удовлетворение. Гордея се, че съм част от благородна организация, каквато е БЧК, доказала значението си в цял свят, признава най-дългогодишната доброволка Мара Белева.
Последвайте ни и във Facebook