Валентина ИВАНОВА
Активният туристически сезон тропа на вратата. Перперикон – перлата на Източните Родопи – очаква интензивен поток от посетители. Дългоочакваният туристически център още не е завършен. Свидетели сме на многомилионните проекти, реализирани на обекта през последните години. Дали обаче състоянието на Свещения град отговаря на неговата значимост като поддръжка, като обслужване, като социализация?
Още с пристигането си туристите трудно откриват павилиона, където да си платят входната такса. Намира се зад будките със сувенири, а не на видно и лесно място в изходната точка. Цените са си същите, както и миналата година: 6 лева за работещи, 2 лева – за учащи и пенсионери. Често тарикати влизат без билет и няма как да бъдат спрени от персонала. На някои от туристите дори им се свиди левчето за платеното паркиране.
По централната входна алея вече се забелязват разрушения в каменните зидове. Изградени преди години, те вече започват да се рушат. Искат поддръжка и грижовна ръка. Сложени са нови указателни табели, но и старите стоят, катурнати встрани.
Напоследък са изградени нови метално-дървени алеи, по които да преминават посетителите, така че да бъдат съхранени разкопките. Липсват обаче стрелки или надписи, насочващи туристическия поток. На някои от опасните места са поставени парапети, но не на всички. За първи път са монтирани информационни табели с текстове на български и английски език, разказващи за конкретното откритие в Свещения град. Има и навеси с пейки за почивка – те вероятно ще бъдат натоварени през горещите летни дни. Някои са поставени на места, доста неподходящи и нарушаващи цялостната визия, което вероятно разгневява фотографите. За тях обаче е изградена специална панорамна площадка, от която се открива красива гледка на района около археологическия обект.
На фона на новите придобивки туристите виждат и грозните бараки, останали от последната археологическа експедиция.
За осветлението на Перперикон е ставало дума многократно. В момента могат да се видят изтръгнати стълбове и потрошени осветителни тела. На места стърчат и електрически кабели. Добре, че все още на обекта няма ток, та преминаващите не са застрашени.
Поставените кошове за отпадъци са стари и ръждясали, загрозяват пейзажа, особено когато са препълнени.
На обекта вече ни посреща и детски кът с пързалки и люлки, където малчуганите могат да изчакат родителите си, докато те разглеждат обекта. Ползването му още не е регламентирано, вероятно ще има отделна такса.
Хубаво е, че от инвестициите на Перперикон са заделени средства и за залесяване. Засяти са фиданки, един ден те ще бъдат ценна гора, в сенките на която туристите ще търсят отмора.
За изграждането на туристическия център се говори и пише повече от 15 години. Той изглежда строително завършен, но не функционира и около него няма движение.
Скалният античен и средновековен град Перперикон е недвижима културна ценност в категория „Национално значение”. Проучванията там ще продължат. Заделени са 500 хиляди лева от държавния бюджет за археологическата експедиция през лятото на 2024 година.
Докато по разни проекти продължава социализацията на Перперикон, е наложително да се създаде звено, което да координира и подобри дейностите на обекта, да се заеме и с поддръжката на вече построеното и с опазването на археологическите открития.
Свещения град ще продължи да привлича все повече и повече туристи. Те трябва да видят и усетят Перперикон в целия му блясък. Но кога това ще стане възможно?
Снимки: Ваня Иванова
Последвайте ни и във Facebook
