Иска ми се нашата библиотека да стане пристан за светлината на мъдростта
В нея да се усети един нов, свеж дух, да се разшири спектъра на търсеното въздействие чрез библиотечните методи
Неотдавна работилата 9 години като зам.- кмет в община Кърджали, отговаряща за ресор „Образование, здравеопазване, социална политика, култура, спорт, младежки дейности и хуманитарна дейност“ – Елисавета Кехайова, стана директор на кърджалийската Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров”. Родена е в Смолян, завършва средно образование в Златоград. Има бакалавърска степен от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Българска филология” /2004 г./. Магистър по психология е от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. През 2011 година завършва Българското училище за политика „Димитър Паница”. След дипломирането си започва работа в град Ардино като секретар в местната Комисия за борба срещу противообществените прояви сред малолетни и непълнолетни. През периода 2006-2008 г. е специалист – системен оператор в Звено „Български документи за самоличност“, ОДМВР – Кърджали. Омъжена, с едно дете.
– Г-жо Кехайова, 9 години сте завеждали един от най-трудните сектори към община Кърджали, включващ и културата. С какви впечатления останахте оттогава?
– Първо, това ми даде много ценен опит, свързан с различните направления, организации, учреждения. Заедно с екипа на Общината и с всички творчески съюзи, с културните институти работихме с голямо дръзновение и удовлетворение, създавахме добри и качествени културни продукти. Разбира се, винаги е имало какво още да се желае. Но културата, за съжаление, винаги е била доста ощетена откъм финансови възможности. А култура се прави и със средства, освен с вдъхновение и творчески импулси. Но съм благодарна за идеите на колегите от културния сектор в града ни, с които заедно сътворявахме, организирахме интересни инициативи, прояви, много често почти без средства.
– За нея винаги е била по-важна творческата нагласа и мотивация, затова културата може и от „парата” на локомотива да сътвори духовни „продукти”…
– Да, тази възможност на твореско мислещите хора да разпалват и осъществяват чрез вътрешния огън на духа си своите идеи, винаги ме е очаровала, зареждала.
– Недостигащото винаги се е компенсирало с други качества като сплотеност, единност, а ние тук имаме от тях в изобилие. Заради типично родопския ни модел, навярно…
– Като автентична родопчанка, родена в Смолян, аз добре познавам този модел, нося го в сърцето си и винаги съм го отстоявала. Това си е прочутият наш родопски модел за екипност, съпреживяване, приятелство, дружно, сплотено, смирено съжителстване, който винаги много ме е радвал. Той е нашето истинско богатство. И ние говорим на неговия език – на сплотяването в името на добрите каузи. Именно той ражда творческата колаборация, спойката между етносите, религиите, поколенията, различните опитности. И в него има огромна творческа, градивна енергия.
– И, като че ли, точно полето на културата е най-доброто място, полето за изява на това разнообразие, за срещата на традиционното и съвременното…
– Да, точно на тази среща между вече постигнатото с иновациите на съвремието. Именно това съчетаване на опита на мъдростта с младежкото дръзновение е водило до по-големи постижения.
– Къде виждате в тези процеси мястото на библиотеката?
– Тя не прави изключение от общата рамка, в която живеем. Съвсем естествено е и в нея традиционното и новаторското да се преплитат и да търсят златната среда. Аз винаги много съм уважавала, ценяла и двете направления на работа. В бъдеще пак ще бъде така. Но ще бъде добре да станем и още по-адекватни на времето си, да внедрим още повече съвременни технологии, иновации. Това е адекватно и на моя натюрел, на моя стил на работата.
– Често заемащите нов пост започват да пишат на чиста „дъска”, а наследеното отива в историята… Дадените от по-рано обещания за гостуването в библиотеката на Валери Станков и Здравка Евтимова остават ли в сила?
– Разбира се, че остават. В противен случай би било кощунствено. Нищо стойностно, обичано, търсено от хората в библиотеката няма да прекъсна. Това е мое верую. За мен е важно надграждането, стъпването на вече доказалото се като градивно и оттам да се отива към предлагащото нови възможности. Важно е да се съобразим и с това, че библиотеката носи своя консервативна специфика, самата й структура не приема генерални промени, но пък тя винаги може да се освежи с някои новости, в типично идеен план.
– За малкото време, през което я ръководите, какво ви се прииска най-много да промените в нея, да добавите към нейната история?
– Много ми се иска изцяло да се промени визията на нашата библиотека. Моята амбиция, моето желание е да работя в тази посока. Да отворим още по-широко вратите й за нови идеи, чрез които да популяризираме нейните фондове и възможнисти да бъде в помощ на хората от града и региона. Те да бъдат привлечени, изкушени да я търсят, да намерят в нея пристан за светлината на мъдростта. Нали, все пак, това е нейната същност и мисия. Много ми се иска нейните читатели, особено младите, ползващите услугите й, да се увеличат. Да се усети в нея навлизането на един нов, свеж дух, да се разшири спектърът на търсеното въздействие чрез библиотечните методи.
– Какво си пожелавате, докъде да стигнете в осъществяването на тези си мечти?
– С много труд, здраве и ентусиазъм, с помощта на широк кръг от съидейници и помощници да надградим постигнатото в библиотеката с адекватните за времето придобивки и постижения.
– Вярвам, че като типичен, медиативен представител на зодия Рак, четящ и в небесната библиотека, имащ и вътрешно водителство, ще успеете да го постегнете и ви го пожелавам от сърце.
– Благодаря, дано. Наистина е добре да имаш тази тънка сензитивност на интуицията, която те води към правилните решения.
Интервюто взе: Лияна ФЕРОЛИ
.