Християнският свят отбелязва един от най-големите църковни празници – рождението на Божия син Иисус Христос.
Според Евангелието това се случило преди повече от 2000 г. в град Витлеем, провинция Юдея. Празненствата продължават три дни.
В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. „И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос.
Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
Когато св. пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм, всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия, разказва Евангелието.
Тихо и незабелязано станало идването в света на Спасителя. В пещерата, където гледали скотове, в яслите за храна на животните лежи Христос, повит с пелени. Мъдреците-чужденци отдалече дошли да Му се поклонят, водени от звездата. Бедните пастири, пасящи през нощта овците, узнават благата вест от ангелите и бързат към Царя, лежащ на сламата.
Къде е величието? Къде е тържествената среща с Този, Който е „очакване на народите“, т. е. упование, надежда на народите и на цялото човечество?
Христос е тих и незабележим. Величието на тайната на въплъщението на Бога не се нуждае от външна грандиозност.
Днес най-височайшата слава Божия е явена в Неговото велико смирение, Неговото умаление до човек, до пеленаче, до слабостта на младенеца.
Христос се ражда – славете Го!“ Славата Божия не се нуждае от поклонници, тя няма да възрастне от нашите славословия. Не е по силите на нашия слаб ум да вмести, да осъзнае величието на ставащото в пълнота, но ние самите се нуждаем от това, за да разберем, макар отчасти, какво Бог е направил за нас, за какво Той се е въплътил, колко нужен ни е този Младенец, лежащ в яслите.
Как ни лекува Той! Свети Иоан Златоуст казва, че когато обикновен лекар лекува раната, често върху тялото остават следи от раната – белези, а когато Господ изцелява душата, тогава не остават никакви белези и следи – човек получава пълно, съвършено изцеление.
Ето за какво е дошъл Христос да ни даде всичко от Себе Си, да обнови със Себе Си човека, да ни изцели напълно от нашите греховни язви.
За това Той лежи днес в яслите на животните, търпи младенчество, хлад, нужда от нечия помощ. Той се смалил до Човек – заради нас.
Дай ни, Господи, да почувстваме Твоята милост към нас, дай ни да осъзнаем каква пълнота на спасението, на изцелението ни даруваш Ти, макар да сме недостойни и грешни – и ние ще Те славим во веки веков!“
В тихата, в святата Коледна нощ
за здраве и обич се молим.
Господ изсипва над нас звезден кош –
да ни е весела Коледа!
И от небето валят звезди –
праведни, бели, искристи…
Бог се роди, Коледо! Бог се роди –
всички ни да пречисти!
Епицентър