Наближава 100-годишният юбилей на Давид Овадия, родният му дом в Кърджали тъне в разруха Известният поет получава званието „Почетен гражданин“ през 1984 година

Валентина ИВАНОВА

Всеки ден кърджалийци минават покрай родния дом на най-известния поет, роден и живял в града – Давид Овадия. Всички тъжно поклащат глава, виждайки разрухата, царуваща там от години.

Красивата къща на улица „Екзарх Йосиф“ е била част от комплекса сгради на тютюневите търговци, построили складовете, фабриката и домове за служителите си. Бащата Хаим е син на преселници от Кавала. Като експерт по тютюна във фирмата е настанен със съпругата си Рашел в жилището, където на 1 декември 1923 година се ражда Давид. Бъдещият поет живее там до тръгване на училище. После семейството търси препитание в София и Пловдив.

Давид, най-младият от тримата синове, израства в града на тепетата. Там завършва гимназия, там се заразява със социалистическите идеи и се записва в Работническия младежки съюз (РМС). Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, става партизанин в отряд „Добри войвода” на Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. става член на БКП. Завръща се в Пловдив и започва работа във вестник „Отечествен глас”.

През 1948 година родителите му Хаим и Рашел Овадия емигрират в Израел, както правят стотици български евреи. Давид, току що навършил 25 години, решава да остане, за да завърши висшето си образование – руска филология в Софийския университет.

Овадия създава десетки стихове, разкази, мемоари и публицистични текстове, предимно на партизанска тема. Пише и любовна поезия, с която остава в историята на българската литература. Негови произведения са преведени на руски, английски, немски и френски. Член е на Съюза на българските писатели.

На 60-годишния си юбилей получава званието «Почетен гражданин на Кърджали» като знак на признателност от жителите на родния си град.

Несломимата му честност към фактите го правят неудобен за режима. Поетът става обект на Шесто управление. Документалните му повести „Леваневски” (1980, 1992), „Менахо или терористът” (1982), „Дед или разгромът” (1990) се сблъскват с партийната линия още преди да видят бял свят, защото отразяват съпротивата реалистично и без патос. Поетът е недолюбван от висшата номенклатура преди 1989 година.

Неслучайно Давид Овадия е измежду 80-те учредители на някогашния Клуб за гласност и преустройство в България, които първи афишират подкрепата за човешките права и гражданските свободи у нас и на 3 ноември 1988 г. в Софийския университет приемат историческата Програмна декларация на Клуба. Между членовете са д-р Желю Желев, Радой Ралин, Блага Димитрова, Борис Димовски и др.

Авторът на незабравимия стих „Аз вярвам в мълчаливата любов” умира на 8 април 1995 г. в София.

                                                                                                                                                                                                 🔽Последвайте ни и във Facebook🔽