- Особена роля за „сбъдване мечтата на Доган“ ще играят знаковите имена на ДПС Филиз Хюсменова, Илхан Кючюк, новият кмет на Кърджали Ерол Мюмюн, новият младежки лидер на Движението.
В ДПС се извършва истинска етнореволюция.
В навечерието на 34-та година от създаването на Движението за права и свободи то ще избере на най-висшия си партиен форум – Националната конференция, да бъде ръководено от етнически българин.
И така ще финализира целия трудно извървян път от „етническа“ формация до модерна либерална партия, вписала се успешно в европейските структури и изволювала мястото си на незаобиколим фактор в българския политически живот.
Три дни след заседанието на Централния съвет, с което стартира отчетно-изборната кампания в партията, областните структури в цялата страна масово номинират Делян Пеевски за бъдещ председател на партията – от Кърджали, през Благоевград, Бургас, Велико Търново, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Ямбол, Сливен до Шумен, Разград, Русе…
Сякаш минава вълна, която ще сбъдне „голямата мечта“ на Доган още от 2006 година „лидерът на ДПС да се казва Иван, а не Хасан“.
Операцията по „сбъдването“ беше извършена с прецизността на хирургически скалпел, с бързината на тайфун и с вещината на политически стратег, който знае как, с кого и кога точно да извърши трансформацията.
Това наистина е сериозно политическо упражнение, изключително сериозно, което само Ахмед Доган може да си помисли да го направи и да го реализира на терен. Никоя друга партия и никой друг партиен лидер в България не владеят до такава степен електората си, че да дръзнат да посегнат на кода на избирателите си. И да са сигурни, че те ще ги разберат и ще ги последват, надскачайки митове и предразсъдъци.
Ако се опитаме да анализираме поведението на Доган в последната половин година, ще видим, че той действаше изключително прецизно, внимателно и тактично.
Първо „пусна“ Делян Пеевски в парламента, където за отрицателно време той се развихри до степен, че без неговата дума нищо в държавата вече не може да се случи. Постигна най-важното – Пеевски стана партньорът на евроатлантическите ни съюзници, които са наясно, че думата му тежи, че може да укротява неадекватните ни политици и че ще тика правителството в правилната посока в условията на днешните геополитически турболенции.
Пеевски се оказа подготвеният човек за управление на тежките баланси в нерегулираните политически процеси у нас.
Това го направи естествен лидер в парламентарната група на ДПС, а от там крачката до партийните структури беше една – да се появи на местните избори.
По средата на кампанията Доган предприе втори рисков ход – извади Карадайъ от „оборот“ и вкара екстремно Пеевски. С два тигела – от Кърджали до Шумен и Благоевград Пеевски вдигна електората и в нощта на вота всички видяха резултата – ДПС стана втора политическа сила в страната.
Вече беше ясно, че „експериментът“ е успешен и че никой няма основание да пита – защо Иван, а не Хасан.
Така дойде третата стъпка – заседанието на Централния съвет, на което Доган беше обещал да присъства лично. Не го направи – отново със стратегическо послание – остави Пеевски сам да се доказва пред актива на партията. Ако Ахмед Доган беше се появил, цялото внимание щеше да е насочено към него, Пеевски щеше да остане в сянката му. Доган го изправи на този изпит, който Пеевски явно е издържал, ако съдим по вълната номинации за кандидатирането му като председател на партията.
И стигаме до писменото слово на Доган и закодираните послания в него.
Първо, с три изречения Доган откри политическия хоризонт пред Пеевски, определяйки го като „феномен в българската политика“, и посочвайки ролята му – „с неговата хиперактивност, комбинативност и медиаторски умения той успя да върне центъра на властта в българския парламент“. Това ще остане като визитна картична на Делян Пеевски, която вече масово се коментира от анализаторите. Целта е постигната.
Второ, пак с три изречения Доган затвори политическата страница на Карадайъ, в когото „има 30-годишна инвестиция“, но забележете, тя „трябва да му послужи в следващата страница на неговия живот“. Присъдата на Карадайъ е прочетена – с признаване на „заслугите“, които остават в миналото, откъдето няма връщане. Удар като с чук по масата.
Категорично – Хасан остава там, откъдето Иван тръгва нагоре – образно казано. Логиката на историята е желязна. Темата „етнически българин, начело на ДПС“, не влиза в противоречие с либералния мироглед на представителите на елита в ДПС, които имат пред себе си две провалени лидерства в партията след оттеглянето на Ахмед Доган. И които оценяват като необходимост за партията именно качествата на Пеевски.
Тук особена роля за „сбъдване мечтата на Доган“ ще играят знаковите имена на ДПС – Филиз Хюсменова, Илхан Кючюк, новият кмет на Кърджали Ерол Мюмюн, новият младежки лидер на Движението. Те ще трасират пътя на Пеевски до душите и сърцата на избирателите на ДПС. Влиянието, което имат те и имиджът, който носят, ще отворят вратите, през които Пеевски ще влезе като победител в ДПС.
И трето – Доган обосновава „смяната на поколенията в политиката“ като преосмисляне на казуса за „зачитане на правата и свободите на малцинствата като основни ценности на нашия свят“. И на ДПС като „субект и носител на това ценностно постижение“. Никой от анализаторите не обърна внимание на тази част от речта на Доган, в която той подчертава, че „всички проблеми на Балканите, включително РС Македония и Косово имат етнически произход“, такъв „генезис имат и войните в Украйна и Близкия изток“.
В този смисъл ролята на „доминиращите идентичности“ за налагане на балансите в съвременния свят е огромна. Дошло е време за мултиетническа общност в името на хората, на помирението, на заедността в истинските им измерения.
А етнореволюцията в ДПС, дирижирана от Ахмед Доган и извършена от Делян Пеевски и целия елит на Движението, ще даде път на процеси за модернизация и в другите български партии.
Дори със закъснение, те ще се случат!
Източник: epicenter.bg