-
Лъчезарната усмивка на крехката на пръв поглед Костантина Карабоюкова крие мощта на река Арда и безкрая на Родопите. И една история, която се губи сред вековете
Константина е едно от хилядите деца на Кърджали, израснали в първите години на т.нар. демократични промени. И също както на стотици от тях, корените й водят към легендарното родопско село Петково. Сгушена в прегръдката на прабаба си Дора, сред омаята на старата къща, Константина слуша разкази за своя прапрадядо – Ангел Герджилов. Комитата, обиколил Тракия и Родопите с воеводата Пейо Шишманов и с вярната си „Манлихера“. Участвал в много битки през 1912 година и бил един от първите четници, влязъл в Петково, за да донесе свободата. Историите, водещи към известния род, са едни от най-ярките спомени на малкото момиче от безгрижните дни в родопското село. Кръвта на комитата и разказите за него, нашепвани от баба Дора, остават завинаги в сърцето на Константина. Както и спомена за пушката на Ангел Герджилов, пазена дълги години в читалището на Петково.
Костантина или Тити, както я наричат нейните приятели, слуша разкази и за детството на прабаба Дора в Гюмюрджина. За кафенето на нейните родители, за смокините и градините от маслини, за тежките дни на Втората световна война. За къщата, в чието мазе, се криели евреи, за да не ги изпратят в лагерите на смъртта. От тази нишка на родословното дърво е дъщерята на Дора – Рада, която е най-пряката връзка на Тити с големия род. Баба й Дора е едно от емблематичните имена в Кърджали. Както много други от нейното родно село Петково, така и тя идва в големия град в средата на миналия век, за да остави своя ярък отпечатък. По нейно време са наричали Петково „Кадрово“, защото то е дало много родопчани във всяка сфера на обществения, икономическия и политическия живот в започналия да набира сила Кърджали. Всъщност Дора Герджилова оставя следа и в кърджалийската журналистика. Тя е словослагателят, набрал първия брой на вестник „Нов живот“ през 1956 година. „Тя беше душата на печатницата. А и на вестника“, спомня си днес Иван Бунков, главен редактор и издател на легендарния „Нов живот“.
Чистата усмивка на Тити е усмивката на Кърджали. Тя крие много история, много победи и обещание за добро бъдеще. Пътят й започва тук, преплита се с житейските избори, за да се върне отново в Кърджали. Съдбата й повтаря тази на хилядите деца, израснали след началото на демократичните промени. Тити завършва средното си образование в Кърджали, после следват студентските години в Техническия университет в София, а след това преследва мечтата за по-добър живот в Ирландия. Но сърцето проговаря и тя избира отново България и родния Кърджали, където днес е сред най-обичаните IT-специалисти. Тук сърцето проговаря за втори път, защото младата жена среща голямата си любов.
„Щях да го убия“ –казва Костантина за първия си досег с Величко Карабоюков. И като деца на съвременните технологии, двамата се запознават във „Фейсбук“. Определят си среща пред заведение в Кърджали. „Беше през януари. Чаках го отвън на студа близо половен час, а той не идваше. После разбрах, че Величко ме чака вътре на топло и с гръб към прозорците“, разказва Тити тази случка, оказала се съдбовна за двамата младежи. А Величко дълго ще помни мига, в който момичето решило да влезе в заведението. Най-малко заради последствията от тази връзка – Георги, който сега е палавник в 3 -та група на детска градина „Мир“, и Илия, който все още се ориентира в трудното, но героично битие на яслата.
Величко обаче има един голям провал за годините, откакто е с Костантина. Въпреки че е един от най-добрите състезатели по водна топка и седем пъти е вадил Богоявленския кръст от водите на Арда, той така и не успял да научи Тити да плува. Но това не пречи двамата да плуват в синхрон в съвместния си живот.
„Аз съм инженер и не обичам грандиозните планове. През годините загубих много от моите приятели и мечтая да превърна Кърджали в толкова прекрасен град, че те да се завърнат у дома“, казва Костантина. За нея най-големият проблем е корупцията в града и общината. Смята, че ако не се смени моделът на управление, Кърджали е обречен да изчезне. Заради ниските доходи, разбитите улици, продънените тротоари и мръсотията. „Аз самата съм майка на две малки деца и знам какво е да излезеш на разходка с тях. Да буташ детската количка по разбитите плочки, да трепериш сред глутниците бездомни кучета, да се оглеждаш дали някой от новите милионери с неясен бизнес няма да те връхлети на пешеходната пътека с лимузината си, купена втора ръка. Аз имам простичка мечта – да подредим Кърджали и направим така, че да останем в него“, казва Костантина Карабоюкова. Мечта, която я изтласка до кандидат за кмет на Кърджали, издигната от коалиция „БСП за България“.
Днес Тити наднича от всеки ъгъл на Кърджали. С лъчезарната си усмивка, тя сякаш казва – Не се страхувайте да следвате мечтите си. На предизборните плакати Костантина изглежда крехка. Но тя крие в себе си безкрая на Родопите и мощта на река Арда. Сила, която може да срути всичко нечистоплътно.
Костантина Карабоюкова е с НОМЕР 1 като кандидат за кмет и с преференция 102 в листата за общински съветници.
Тити – Гласът на младите хора в Кърджали.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!