През 1949 г. НАТО е създадена с цел да сдържа съветската агресия – цел, която според някои се превръща в анахронизъм с разпадането на Съветския съюз. През 2019 г. френският президент Еманюел Макрон дори каза, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“. Сега обаче, броени часове преди годишната среща на лидерите от Алианса, не са много хората, които се съмняват в ключовата роля, която НАТО играе за сдържането на руската агресия, пише в редакционна статия в. „Вашингтон пост“, предаде БТА.
На срещата в литовската столица Вилнюс, която започва утре, се очаква, по думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, „най-голямото преосмисляне на нашата колективна способност за сдържане и отбрана от Студената война“ насетне.
Столтенберг разбира какво се случва. От срещата във Вилнюс зависи дали Европа ще поеме по път към период на трайни споразумения в сферата на сигурността или НАТО ще се провали в задачата си да демонстрира сериозни намерения и сила, което би се превърнало в сигнал за Кремъл, че НАТО съществува само на книга.
Моментът не е особено подходящ за среща с такива високи залози, пише „Вашингтон пост“. Европа още е в шок от войната в Украйна, растат опасенията, че фронтовите държави от НАТО могат да станат обект на бъдещи руски атаки, а повечето от големите западни икономики са изложени на риск от рецесия или вече се борят с такава. Дори НАТО да дефинира правилно визията си и да състави сериозни планове за справяне със слабостите си, страните от Алианса ще трябва да отделят средства за изпълнението на поетите ангажименти. Понастоящем само 11 от общо 31 страни изпълняват изискването за харчене на 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, отбелязва американското издание.
Страните от НАТО обаче вече нямат голям избор по този въпрос, тъй като (руският президент Владимир) Путин доказа, че е безумие да бъде подценявана руската заплаха.
Русия ще продължи да е заплаха и след края на незаконната война в Украйна, когато и да свърши тя, и справянето с тази заплаха ще бъде основната тема на срещата във Вилнюс. Механизмът за колективна сигурност на НАТО, по силата на който всички страни от Алианса са призвани да реагират при атака срещу една от тях, означава, че не може Украйна да бъде приета в НАТО, без това да доведе до война между НАТО и Русия. Лидерите от Алианса обаче могат и би трябвало да приемат конкретни и дългосрочни планове за предоставянето на оръжия, обучение и разузнавателни данни на Украйна.
Ако бъдат приети правилните решения, ще се стигне до многостранна версия на дългосрочната военна помощ, която САЩ оказват например на Израел. Това би поставило Путин в трудна ситуация, тъй като ще стане ясно, че той няма да може да се надява, че Западът ще спре да подкрепя Украйна.
Украйна се нуждае от незабавни гаранции от НАТО, но това няма да е единствената тема на срещата във Вилнюс. Жизненоважно е да бъдат одобрени планове не само за забавяне, но и за отблъскване на евентуални руски атаки срещу фронтови страни от Алианса, като например срещу балтийските страни Литва, Латвия и Естония, както и срещу Полша, които са изложени на най-голям риск. Това е от стратегическо значение и е жизненоважно за авторитета на НАТО, заключава „Вашингтон пост“.
Факти.бг