- Тази година отбелязваме 30-годишен юбилей, гледаме към 60-годишнината, заяви пред „Нов живот“ фронтменът на групата
Интервю на Валентина ИВАНОВА
– Не пропуснахте Кърджали в националното турне с уникалния концерт „Мюзикъл и рок“. Явно харесвате тукашната публика?
– През годините сме идвали често с концерти в театъра, в градската градина, на кораба „Емона“… Винаги Кърджали ни е посрещал топло и се връщаме с удоволствие. Страхотна атмосфера се получи и сега, на спектакъла със симфоничния оркестър на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов” във Велико Търново с диригент Георги Патриков.
– По време на гостуването ви разбрахме, че готвите юбилеен концерт „30 години Б.Т.Р.“, който ще бъде на 13 октомври в НДК. На какво се дължи дълголетието на вашата група?
– Не правим дълбоки анализи. По всяка вероятност е като при едно семейство – малко или много с компромиси и с много любов. В групата сем приятели. В крайна сметка през годината прекарваме повече време заедно, отколкото всеки с близките си. Най-важната причина за дълголетието ни, според мен, е музиката, която правим. Тя ни обединява. Това, което правим, не просто ни харесва – ние го обичаме. И, Слава Богу, още пълним залите. На 13 октомври концертът ще бъде с наша музика. С нас на сцената отново ще излезе симфоничният оркестър на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов” във Велико Търново с диригент Георги Патриков.
– Следвайки вашата пътека през годините, останахте верни на своя стил. Музиката, която изпълнявате, само ваша авторска ли е?
– 99,9 процента е наша, на групата. Имаме и няколко външни текста. Издадохме цял албум с едни от най-великите български песни на артисти, които нас са ни вдъхновявали. Не са наши произведения, но сме автори на аранжиментите.
– Какво значение отдавате на текстовете във вашите песни?
– Текстът е не по-малко важен от музиката. Ние държим на хубавите съдържателни текстове. Рок музиката не е еднодневна. При популярната музика, виждаме например, излиза страхотен хит, но следващата година никой вече не го помни. При нас, песента трябва да оцелее през годините, да личи, че имаш нещо да кажеш с нея и то да остане в сърцето и главата на млади и стари. Неслучайно вече 15 наши песни са включени в учебниците по музика.
– Трябва ли им на младите хора подготовка, за да слушат рок?
– Не, не им трябва. Аз имам своя теория за образованието. Ако учителят не е учител по призвание, той не може истински да заинтригува децата, да ги спечели за своя предмет. Успее ли поне на 90 процента – това е голям успех. През годините съм имал различни преподаватели по предметите, но съм запомнил само тези, които са били човеци и учители по призвание, вдъхновяващи. Младите са тези, които могат да променят света. Те са непримирими, каквито сме били и ние на тяхната възраст. Рок музиката е бунтарска, виждат в нея идеята за свобода, да се изразяват и да си казват мнението без притеснение. Ако са харесали някои от новите ни песни, идват на концертите и слушат и старите. Чувстваме се окрилени да ги виждаме в салоните.
– Появяват ли се ваши последователи сред младите? Как се справят новите рок групи?
– Много е тъжна картината. Популярната музика е по-слушаната и по-пусканата в радиата. Освен това за индивидуалните изпълнители е по-лесно да правят песни, да записват, дори погледнато технически – имат повече възможности за изява, за разлика от групите. Все пак има групи, не чак толкова млади, които успяват да си извоюват място, да ни последват като изпълнители на рок музика.
Но да се намери сцена за група е по-сложно нещо. От друга страна, днешните музиканти могат да ползват интернет, различни платформи, освобождаващи ги от зависимостта на продуцентите и на радиата. Нещо, което ние нямахме в началото на нашата кариера.
– През годините Б.Т.Р. се наложи като група на световно ниво. Въпрос на шанс ли беше за вас да свирите на една сцена с класици в жанра като Дийп Пърпъл, Скорпиънс, Уайтснейк, Юръп?
– Старали сме се да бъдем горд представител на българската музика. От деня, когато кацнахме във Франция през 1993 година, винаги сме имали самочувствието на световни музиканти. Тогава се представихме на ниво, макар да бяхме по на 25 години. Когато една група излезе извън страната, тя представя България, а не само себе си. През годините сме свирили на една сцена с плеяда големи групи, гостували в България. По-важното е, че имаме дългогодишна съвместна работа като група с покойния вече Джон Лоутън, с Глен Хюз, Джо Лин Търнър, Джони Джоели. Дори да е имало някакво съмнение у тях в началото, то бързо е било разсейвано и са питали кога е следващото участие. А що се отнася до късмета … Да не забравяме, че човек трябва да е готов за птичето, когато то му кацне на рамото. Имаме примери сред наши колеги, които имаха огромни шансове и ги изпуснаха.
– Накъде гледате след „30 години Б.Т.Р.“?
– Към 60 години Б.Т.Р.
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
