- „Нюзуик“ признава кавалджията за един от най-талантливите източноевропейски инстументалисти, подчертавайки, че е създал нов музикален жанр
Интервю на Валентина ИВАНОВА
– Как едно момче от Делиормана хвана кавала и го превърна в своя съдба?
–Да, роден съм в Исперих, но израснах в родното село на баща ми Белица, до Тутракан.
През 70-те години на миналия век, когато стана председател на читалището, той създаде школа за музикални инструменти. Един ден ме извика и ме „посъветва“ да си избера на какво ще свиря. Та, аз реших на кавал да започна.
Първият ми преподавател беше бай Димитър Йовчев, местен самодеец, типичен изпълнител на свирни от добружанския край. По-късно отново баща ми ме „посъветва“ да кандидатствам в Музикалното училище в Котел. То пък взеха, че ме приеха. И след пет години обучение там, в специалността „Кавал“, се превърнах в годен за сцената изпълнител на българска народна музика.
После записах висше образование в института в Пловдив, който сега се нарича Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Асен Диамандиев“. Четири години по-широко специализирах музика.
– Смятате ли, че тези учебни заведения са си запазили статута на водещи в обучението на музиканти?
– Да, наистина са сред водещите училища, наред с тези в Широка лъка и Плевен, има и факултет за народна музика във Варна. Децата излизат със сериозна музикална подготовка и продължават образованието си в Пловдив, защото Академията си остава уникална и с голям международен авторитет. Създава много добри певци, инструменталисти и преподаватели. Предстои ми защита на докторантура в Академията и, живот и здраве, един ден, като мирясам и имам време, ще ми бъде много драго да преподавам на младите хора.
– Има ли достатъчно мераклии да учат музика и то народна?
– Природата ражда, тя не спира. Има хора с различни интереси. Съвременното поколение, освен че е тясно свързано с новите технологии, комбинира дигиталното с живото, аналоговото, типично за 20-ти век. Всички трябва да се адаптираме към новите условия, но да съхраняваме музиката във всичките й разновидности и възможности. Няма лошо дигитализацията да ни помага да се разгръщаме и да показваме още по-добре богатството на музиката.
– На каква възраст е добре човек да започне да свири, за да стане добър музикант?
– Музиката е една от най трудоемките професии. Заниманията задължително трябва да започват от ранна възраст. При духачите като мен, например, от 9 годишна се започва, когато организмът на човека е физиологически годен. При пианото и цигулката може и по-рано.
– Кога вашият професионален път зави от фолклора към джаза?
– Това се случи в Академията. Там имаше няколко потока студенти-класици с поп-джаз увлечение и ние, от фолклора. Съвместеният ни живот произведе онзи бум на джаза в началото на 80-те години на миналия век. Тогава се роди и нашата студентска група „Джаз линия“. Дължа много на моя състудент Дарин Бърнев, който ме спечели за джаза и първите ми изпълнения бяха на негови композиции.
– А сега вие самият сте и композитор…
– За жалост не ми остава много време за писане и главно ангажиментите ми са свързани с чужди произведения. Допреди час репетирах една програма, която ще изпълня с гръцка група в Белград в голям концерт с балканска музика. Постоянно ме канят някъде за участия. Главно се прехранвам с изпълнения на чужда музика. Работя и създавам и моя музика, но като че ли поканите, които получавам като гост на различни проекти, са повече от моите инициативи.
– Вие също сте активен. Фестивалът „Жълтите павета“ се превърна в събитие, което ценителите обичат.
– За съжаление аз закрих този фестивал, защото не получих адекватна подкрепа от институциите, въпреки обещанията им. Не искам повече да ползвам мои приятели – световни звезди – да идват срещу мижаво заплащане и с помощ от други мои, заможни, приятели. Предпочетох да не злоупотребявам с приятелството.
– Колко е важна дейността на институциите – държавни и общински – за хора като вас?
– Дейностите на тия комисии и фондове, сформирани за отпускане на средства, за подкрепа на различни идеи и инициативи са опорочени. Средствата отиват при близки и роднини по схеми. До такива държавни и общински постове се докопват хора, които не са специалисти, хора неадекватни, поставени там да раздават пари на подставени лица. Така се създават еднодневки – те умират след усвояването на средствата. Трезвомислещите артисти отдавна са пропищели.
– Как се оказахте в проекта на Хилда Казасян, с който гостувате в Кърджали?
– Ние всички сме работили заедно и се познаваме добре. Това са все доказани музиканти. Затова, когато Хилда ме покани, не се двоумих. Хилда е намерила една много добра формула, съчетаваща джаз изпълнители и симфоничен оркестър. Вижда се, че е удачна, защото има вече дълъг живот. В Кърджали идваме с първото издание – „Да послушаме кино“, представящо музика от български филми. Имаме и второ – със световни филмови теми.
– Гледате ли към нов проект?
– Имам нещо недовършено. Преди три години, като се върнах от Антрактида, трябваше да издам да албум, но ни удари коронавирусът. Тогава реших да го направя дистанционно, т.е. всички музиканти да си запишат партиите вкъщи, а аз да подреждам музиката бавно, бавно. Умишлено искам това да бъде албум, създаден в пълноценен пандемичен вид с всички условности и ограничения, които ни наложи Ковид. Впуснахме се с китариста Кристиян Цвятков в голямата авантюра, наречена Антарктида. Идеята на проф Пимпирев беше да се композира на място, което не е правено преди. Надявам се един ден да го представим и при вас.
– Има ли нещо, което не може да бъде изсвирено на кавал?
– Много е абстрактно. Понякога нещо, което изглежда трудно, много лесно се изсвирва. Въпрос на гледна точка и на рационално мислене от страна на изпълнителя.
Теодосий Спасов е музикант, виртуозен изпълнител на кавал. Смятан е за жива легенда на балканската музика и един от водещите солисти на световната сцена, който свири на кавал, както и на дървена „овчарска“ флейта с осем дупки, един от най-старите инструменти в Европа.
Той развива своя уникален стил като синтезира традиционния фолклор с джаз, рок и класическа музика. В продължение на десетилетия гастролира в Европа, Азия, Близкия изток, Австралия, Канада и САЩ. Още през април 1995 г. списание „Нюзуик“ признава Спасов за един от най-талантливите източноевропейски музиканти в рубриката си „Най-доброто в Изтока“, подчертавайки, че е създал нов музикален жанр.
През 2015 година е обявен за „Артист на ЮНЕСКО за мир“
На 12 май музикантът гостува в Кърджали с програмата „Да послушаме кино“.
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
