Агенцията отбелязва, че двамата, които са сред най-близките съюзници на Киев, са обсъдили войната по време на лична среща в Белия дом, предаде БТА.

Това беше второто посещение на германския канцлер Шолц в Белия дом за близо 15-те месеца след встъпването му в длъжност. Той беше за първи път във Вашингтон в началото на февруари миналата година, когато темата за Украйна също играеше централна роля.

По това време десетки хиляди руски войници вече се бяха събрали при украинската граница. Две седмици по-късно, на 24 февруари 2022 г., Русия нахлу в Украйна.

Украйна оказа умела и упорита съпротива срещу много по-силната си съседка. Но докато войната навлиза във втората си година, САЩ и Европа сблъскват с големи проблеми, свързани с продължаването на доставките на оръжия и боеприпаси, както и с това какви гаранции за сигурност могат да бъдат дадени на Украйна, която в дългосрочен план се надява да се присъедини към ЕС и НАТО.

Появиха се и въпроси как Байдън и Шолц ще отговорят на исканията на някои среди Западът да настоява за мирни преговори и за слагане край на кръвопролитията, а също как да се санкционира Китай, ако достави оръжия на Русия. Голяма част от темите в едночасовата среща обаче бяха обсъждани при закрити врати.

В кратко изявление, публикувано след разговорите, Белият дом съобщи само, че Байдън и Шолц са говорили за „продължаващите усилия за предоставяне на сигурност, хуманитарна, икономическа и политическа помощ на Украйна, и за важността да се поддържа глобална солидарност с народа на Украйна“, както и по други глобални въпроси.

Шолц неколкократно казва, че според него правителството му трябва да работи заедно с администрацията на Байдън, когато става въпрос за изпращане на военна помощ за Украйна.

След като месеци наред се противопоставяше на призивите на Киев и съюзниците от НАТО, по-рано тази година Берлин се съгласи да изпрати свои бойни танкове „Леопард“ на Украйна.

„Искам да благодаря на всички вас за вашето силно и стабилно лидерство. Казвам го искрено. Това промени света“, каза Байдън на Шолц в Овалния кабинет на Белия дом преди да се затворят вратите и да започне личната им среща.

„Включихте се, за да предоставите военна подкрепа от критично важно значение и знаете ли, мога да твърдя, че освен военната ви помощ, моралната подкрепа, която оказахте на украинците, беше пълна“, каза Байдън.

Президентът на САЩ нарече значителното увеличение на разходите за отбрана на Германия и решимостта на страната да се откаже от руските петролни продукти „исторически“ решения.

Пътуването на Шолц във Вашингтон беше определено като тихо работно посещение. Той дойде без журналисти или бизнес делегация, които да го придружават. Лидерите не проведоха също и пресконференция след своята среща.

Съвместната подкрепа за Украйна през изминалата година беше от решаващо значение, заяви Шолц по време на кратка среща с представители на медиите преди разговорите.

„Наистина е важно, че действахме заедно“, каза той. „В този момент смятам, че е много важно да изпратим послание, че ще продължим да го правим толкова дълго, колкото е необходимо.“

Шолц също така подчерта колко добро според него е състоянието на отношенията със САЩ.

„Наистина ценя много доброто сътрудничество между нас двамата, между нашите правителства“, каза той на английски език, докато седеше до Байдън.

Неотдавна от Белия дом и канцеларията на канцлера се появиха противоречиви сведения за това как се е стигнало до ангажимента за предоставяне на бойни танкове на Украйна.

Съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан каза миналата седмица, че Германия е поставила доставката на американски бойни машини на пехотата „Брадли“ като условие за обещанието Берлин да предостави германски танкове „Леопард“. Германското правителство отрече това.

Опозиционните сили в Германия подозират, че тези раздразнения може да са станали причина за посещението.

Председателят на консервативния Християндемократически съюз (ХДС) Фридрих Мерц заяви пред германската медия „Редакционснецверк Дойчланд“, че „вероятно е имало проблем за изясняване“ с бойните танкове.

Има „цяла поредица от противоречия. Може би те искат да говорят за тези противоречия“, каза той.

Междувременно във вечерното си видеобръщение украинският президет Володимир Зеленски настоя за специален трибунал, който да накаже Русия за войната.

Зеленски обърна внимание на „отговорността на Русия и нейното ръководство, на личната отговорност за агресията и терора срещу нашата страна и нашия народ“. От месеци Украйна иска да бъде създаден международен трибунал, в който руските лидери да отговарят за военни престъпления.

На срещата в Лвов, която се състоя при засилени мерки за сигурност, присъстваха високопоставени представители от Европа и САЩ, но за нея беше разпространена малко информация.

„Събираме максимална подкрепа за трибунал за руската агресия срещу Украйна“, каза Зеленски.

„Правим всичко възможно, за да гарантираме, че Международният наказателен съд ще успее да потърси отговорност от руските военнопрестъпници, както и че нашите правоохранителни и съдебни власти ще накажат със справедливи присъди всички руски убийци и мъчители“, каза Зеленски.

В плановете на Киев за този трибунал обаче засега няма ефективни мерки да бъдат изправени пред съд руските политически и военни ръководители, отбелязва ДПА

В същото вореме продължават ожесточените боеве между руските войски и украинските защитници, особено около източния украински град Бахмут.

Основателят на наемническата военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин каза, че Бахмут на практика е вече обкръжен и за украинските войски е оставен един единствен път за евакуация.

Украинската страна твърди, че градът ще продължи да се защитава.

На украинска разузнавателна част, използваща дронове, е наредено да се изтегли, каза нейният командир.

В интервю за в. „Билд“ украинският министър на отбраната Олексий Резников не изключи възможността Бахмут да падне в ръцете на руснаците. Но това би означавало само, че „те ще постигнат малка победа“, каза той.

Бахмут принадлежи към втората отбранителна линия на Украйна в Донбас, а украинците са нанесли големи загуби на частите на „Вагнер“, както и на други руски сили.

Но украинските сили също са понесли големи загуби. Градът, някога с население от 74 000 жители, сега е до голяма степен разрушен. Според местните власти в Бахмут все още живеят около 5000 цивилни.