-
Георги Стойков от Ивайловград е най-прочутият разбойник по нашите земи, за когото се носят легенди
Валентина ИВАНОВА
Второто допълнено и преработено издание на книгата „Разбойничеството в Източните Родопи (1918 – 1941г.)“ видя бял свят. То се родило поради изчерване тиража на изследването, което бившият директор на Държавния архив в Кърджали Вълчо Златилов представи в далечната 2017 година. А и неуморният учен, макар и пенсионер, е продължил работа по интересната тема и е прибавил ценни факти и разкази, открити при проучванията му.
Книгата бе представена в Държавен архив- Кърджали на 10 октомври – професионалния празник на хората от тази сфера.
Утвърденият изследовател разказва за многобройни разбойнически банди, вършели из пограничните региони на България и системно тормозили обикновените хора, което се превръща в изключителен проблем за държавата след Първата световна война.
Одрин и Узункюпрю на турска територия и гръцкият град Димотика са трите първоначални центъра, където изселници от България от турски етнически произход сформират престъпните групи. В същото време цялата полицейска стража, действала в Кърджалийско и Ивайловградско се е състояла от само 237 полицаи, което е развързвало ръцете на разбойниците. През 1931 година организацията се разраства с нови гнезда за подготовка на престъпни групи и в турските градове Цариград и Лозенград, както и в гръцките Драма, Серес и Солун. За две десетилетия броят на организираните разбойнически групи нараства от 5-6 на повече от 25.
Бандитите обират предимно килими от джамиите и пари от хора, които отиват на пазар, спастрили някой лев, за да си купят най-необходимото.
Държавните власти на трите съседни страни си сътрудничат тясно в битката с разбойниците.
На българска територия също се сформират банди, като е известно, че са били едни от най-опасните. В най-коварната и трудна за откриване престъпна група участвали и местни полицаи, покровителствани от началника на околийското управление. Наложила се намеса свише, за да се пребори властта с тях. Жалбите на потърпевшите стигнали до самия министър председател Ляпчев и едва тогава престъпниците били разкрити и осъдени, а събитията предизвиквали сензация в цялата страна. Според автора, тази организирана полицейска престъпна група от Ивайловград е може би първата в историята на страната.
Златилов е разширил и представянето на най-прочутия разбойник по нашите земи Георги Стойков, за когото се носят легенди. Той също е от ивайловградския край, но е действал и на българска, и на гръцка територия.
Авторът на задълбоченото проучване търси причините за появата на разбойничеството в Източните Родопи след Първата световна война като явление и представя начина, по който в последващите години държавата се справя с тази язва в обществото. Книгата на Вълчо Златилов предизвиква съпоставки с настоящето и ражда въпроси за ролята на днешната държавна власт у нас в борбата със съвременните разбойници.