Проруската администрация на Херсонска област обяви, че ще проведе референдум за „присъединяване към Руската федерация“. Това съобщи ръководителят на назначената от Москва администрация Володимир Салдо. Той очаква Кремъл да приеме резултатите от референдума. След това Салдо заявява, че ще поиска от руския президент Владимир Путин „възможно най-скоро“ да одобри резултатите от гласуването.
Заместник-ръководителят на окупационната администрация Кирил Стремусов твърди, че около 80 процента от жителите на Херсонска област са готови да се явят на референдума. Контролираните от Русия власти на Херсонска област не посочват датата на референдума. В същото време ръководителят на движението „Ние сме с Русия“ Владимир Рогов заяви, че гласуването в Запорожка област може да се състои през следващите няколко дни, съобщи „Медуза“.
Референдумите в окупираните територии на Украйна ще се проведат от 23 до 27 септември, съобщиха двама източници на „Медуза“, близки до руската президентска администрация. Гласуването е официално насрочено за същите дати в самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, където също са обявени референдуми. Представители на парламентите на ДНР и ЛНР заявиха, че гласуването ще се проведе в тези дни.
Днес депутатите от ЛНР приеха закон „За референдума на Луганската народна република за влизане в състава на Руската федерация като субект на Руската федерация“. Ръководителят на самопровъзгласилата се република Леонид Пасечник подписа закона. Самопровъзгласилата се Донецка народна република прие подобен документ.
Руските власти подкрепиха провеждането на референдуми. Андрей Турчак, секретар на Генералния съвет на „Единна Русия“, заяви, че „референдумът е необходим и е необходим от много време“. „Честният и открит вот ще гарантира де юре резултатите от него веднъж завинаги. Де факто Донбас и освободените територии вече са на Русия“, каза Турчак. Председателят на Думата Вячеслав Володин заяви на заседание на 20 септември, че ако ДНР и ЛНР гласуват за „присъединяване“ към Русия, депутатите „трябва да го подкрепят“.
В същото време Държавната дума на Русия въвежда понятията „мобилизация“ и „военно положение“ в руския Наказателен кодекс. Депутатите гласуваха единодушно – всички 389 – в подкрепа на приемането на закона на трето четене. В Наказателния кодекс са добавени членове „доброволно предаване“ (член 352, точка 1, до 10 години затвор) и „грабеж“ (член 356, точка 1, до 15 години затвор). Списъкът с утежняващи обстоятелства е допълнен с извършването на престъплението „по време на мобилизация или военно положение, във военно време“. Един от авторите на поправките, сенатор Олга Ковити, заяви, че поправките в руския Наказателен кодекс не означават мобилизация в Русия: „Това, което се отнася до този закон – мобилизация не е обявена в страната“.
Законът също така затяга наказанието за нерегламентирано напускане на подразделение по време на мобилизация и военно положение (член 337 от Наказателния кодекс) – до 10 години в затвор. Освен това НК въвежда наказание (част 2.1 от член 332 от НК) за неизпълнение на заповед на началник по време на военно положение, във военно време или по време на въоръжен конфликт, както и за отказ от участие във военни действия. Това може да доведе до присъда от две до три години лишаване от свобода.
Снимка: iStock by Getty Images
Източник: Дир.бг