От 1 септември латвийското министерство на икономиката ще предоставя информация и ще общува с клиентите само на държавния език. Това се обявява на уебсайта на ведомството.
Заповедта, издадена на основание член 10 от Закона за държавния език, задължава Латвийската агенция за развитие на инвестициите, Центъра за защита на правата на потребителите, Латвийското национално бюро за акредитация, Държавното бюро за строителен контрол и Централното статистическо управление да предоставят информация и да осигуряват комуникация с клиентите, включително съобщения за клиентите в социалните мрежи и интервюта за латвийските медии, само на държавния език от 1 септември.
Така отпада изискването за владеенето на руски език от служителите във ведомството.
Освен това призив да се използва само латвийският език е изпратен до дружествата, в които Министерството на икономиката притежава дялове: Latvenergo и неговото дъщерно дружество Sadales tīkls, както и Publisko aktīvu pārvaldītājs Possessor.
По-рано латвийският президент Егилс Левитс заяви, че в страната се е появила „част от руското общество, нелоялна към държавата“. Левитс призовава тази част от обществото да бъде изолирана.
Латвия категорично осъди военната агресия на Русия в Украйна. През август Латвия обяви Русия за спонсор на тероризма.
След това руското външно министерство заяви, че русофобията „отдавна е основен тон за латвийската външна политика“.
Латвийските депутати приеха изявление, в което Русия се обявява за „държавен спонсор на тероризма„, а действията й в Украйна представляват „целенасочен геноцид срещу украинския народ“.
Също така латвийският сейм одобри измененията в Закона за енергетиката, които предвиждат забрана на доставките на руски природен газ от 1 януари 2023 г. Мярката е в отговор на нахлуването на Русия в Украйна, но и на фона на енергийната криза, която се очертава в Европа тази зима.
