Ще избухне ли калининградска война, пита се руската агенция РОСБАЛТ в заглавие на коментар за действията на Вилнюс, спрял жп транзита на санкционирани от ЕС стоки през Литва към руския ексклав.
„Заплаха от глад няма. Полублокадата на ексклава е не толкова материален, колкото идеологически и политически проблем“, уточнява агенцията. Във връзка с най-новия руско-литовски конфликт властите на Русия пуснаха в широка употреба думата „война“, макар и по особен начин. Тонът е извънредно заплашителен, но никой не се решава да каже нещо радикално лично от свое име. С добре обмислена уклончивост се изказват не само агитатори, но и висши длъжностни лица, констатира РОСБАЛТ и дава за пример секретаря на руския съвет за сигурност Николай Патрушев, обещал, че „Русия, безспорно, ще реагира и съответните мерки ще имат сериозен негативен ефект върху населението на Литва.“
„Като че ли не са обещани направо някакви силови мерки. Но не се казва и че няма да има такива. Може би решението просто още не е взето“, разсъждава агенцията. Няма признаци Литва да е проявила самодейност. Европейската комисия отдавна е била в течение и е дала съгласие за забраната – значи само тя може да я анулира, а тази инстанция напоследък не е много склонна да прави отстъпки на Москва. Не е много ясно как биха изглеждали днес руско-европейски преговори по въпроса и с какви доводи (освен силови) Русия би могла да разубеди своите събеседници, се казва в материала.
Военният отговор ще е последна мярка, която ще е принудена да приложи Русия, ако дипломатическите и икономическите лостове не подействат на Литва, заявява пред „Московский комсомолец“ военният експерт Анатолий Леонков. „И все още имаме много такива икономически лостове спрямо Литва. При това трябва да ги прилагаме не постепенно, а наведнъж, за да изпита тази страна шок от нашите действия“, добавя той. Ако се наложи все пак Русия да предприеме военни мерки, за да получи безпрепятствен достъп до Калининград, според мнозина ще бъде задействан чл. 5 от договора на НАТО за колективна отбрана. Той се интерпретира като задължение целият алианс да се включи във война при нападение срещу една или няколко страни от НАТО, припомня аналитикът.
Всъщност обаче „формулировката на този член не е толкова еднозначна, както се струва на мнозина“, твърди той. По думите на руския наблюдател „там не се говори за автоматично влизане във война на цялата НАТО заради дадена страна“, а „всичко е обвързано с цяла редица условия“. Експертът допълва, че „има и голям въпрос – дали страните от НАТО са готови да се забъркат във война с Русия, като разбират, че такава война е съвсем вероятно да предизвика конфликт с използване на ядрени оръжия“.
Източник: Факти