-
Цветан Филев отчита увеличен брой на тютюнопроизводителите спрямо миналата година
-
България ще е домакин на 37-мия Конгрес на Европейската асоциация на тютюнопроизводителите
Галина АВРЕНЛИЕВА
България ще е домакин на 37-я Конгрес на Европейската асоциация на тютюнопроизводителите през 2023 г. Това съобщи за „ Нов живот“ Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 (НАТ-2010) и президент на Европейската междубраншова организация в сферата на суровия тютюн – ELTI. Той поясни още, че към днешна дата в България разсаждането на тютюн от реколта 2022 е приключено на 100%. 3433 са тютюнопроизводителите в България, а засадените декари са 32 213.
– Г-н Филев, започваме с добра новина нашият разговор…
– Да. България ще е домакин на 37-мия конгрес на Европейската асоциация на тютюнопроизводителите. Това стана на извънреден видеоконферентен Изпълнителен комитет на УНИТАБ в Европейския съюз (ЕС), който се проведе преди дни. На заседанието държавите-тютюнопроизводители единодушно утвърдиха кандидатурата на НАТ-2010 от България за домакин през 2023 година. В Европейската асоциация участват тютюнопроизводители от Белгия, България, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Испания от ЕС и Швейцария извън ЕС.
– Приключи ли разсаждането на тютюн реколта 2022 в страната? Запазва ли се интересът към тютюнопроизводството?
– Към днешна дата в България разсаждането на тютюн от реколта 2022 е приключено на 100%. На 31 май изтече и крайният срок за вписване на тютюнопроизводители в Регистър за 2022 година.
Общият брой на земеделските стопани, отглеждащи тютюн от сортовите групи „Басми”, „Каба Кулак”, „Бърлей” и „Виржиния” е 3433, което е с 2,6% повече в сравнение с предходната 2021 стопанска година. Договорираните площи с намерение за разсаждане с тютюн общо за четирите сортови групи, отглеждани в страната, са 32 213 декара, отбелязвайки спад с 5% на миналогодишна база.
– Единствено и масово тютюн от сортова група „Басми“ се отглежда в Южна България. Колко са площите и стопаните?
– Да, така е. Единствено тютюн от тази сортова група се отглежда в Кърджалийска област, Хасковска, Смолянска и Благоевградска област. Към момента над 21 000 дка са разсадени с тютюн, на фона на тези 32 213 дка в страната, което си е близо 70% от всички сортове групи тютюн. Тютюнопроизводителите са 2846. Средно се получава по 5 дка тютюн на стопанство за България.
– Защо се забави провеждането на Консултативен съвет по тютюна към министъра на земеделието?
– Няма драма. Чакали сме два месеца… Важното е да се обсъди нашето предложение преходната помощ за тютюн да продължи да функционира. Европейската комисия има 405 забележки по нашия Национален стратегически план на България за новата Обща селскостопанска политика (2023-2027), касаещи Преходна национална помощ за тютюн с нова референтна рамка. Той е от 300 страници. А при други държави има толкова за план от 180 страници. Работим по отстраняването им. Ще коментираме и промяната на референтния период на производство за преходната национална помощ за тютюн 2016-2017-2018 година, с опцията една от тези години да стане референтна за тютюнопроизводителя и да си получи финансирането.
– Не Ви ли притеснява политическата нестабилност в страната?
– Ще Ви изненадам, но не. Не ни притеснява даже и да тръгнем към други избори. От 2017 година нашият сектор усилено работи с правителствата ни. Започнахме с министър Порожанов, сменихме няколко служебни министри. Няма нищо лошо и странно да работим и с шести министър на земеделието. Ние, винаги сме разчитали на диалози, експертно съдействие от страната на министерството и на професионализма. Надяваме се, че Брюксел най-късно през октомври ще финализира Статегическия план на България. Шеста поредна година браншовата организация на тютюнопроизводителите участва активно с препоръки и мнения. До финализирането на Плана ще държим контрол върху случващото се в нашия сектор. Даваме си ясна сметка, че продължаваме да се борим за развитието на сектора“ Тютюнопроизводство“ за период обхващащ 2023 -2027 година. Ще настояваме още да продължим нашата работа с Министъра на земеделието за подсигуряване на финансова помощ от националната схема „de minimis“ за тютюнопроизводителите, регистрирани през 2022 година. Смятам, че след като секторът ни бе изключен от Ковид мерките и от семейството на приоритетните сектори „ Животновъдство“, „Зеленчукопроизводство“ и „Овощарство“, трябва да бъде компенсиран и равнопоставен. За да може това да стане, трябва тютюнопроизводителите да бъдат подпомогнати чрез националната схема „de minimis“.