Забраната на ЕС за руския петрол, договорена на 30 май, започва необещаващо, пише авторитетното британско The Economist, цитирано от „Фокус“.
Откакто Русия нахлу в Украйна през февруари, количеството на изнесения петрол в блока се увеличава. Увеличението е с 14% между януари и април, от 750 000 на 857 000 барела на ден, според данните на Argus Media.
Ембаргото се прилага само за морския суров петрол и петролни продукти, като засега покрива само 75% от вноса от Русия. Нефтът, доставян по тръбопровод до шепа страни в Централна и Източна Европа, е временно освободен – отстъпка на Унгария, която блокира споразумението. Рафинериите в тези страни купуват огромни количества от евтиния руски суров петрол, който повечето западни купувачи избягват.
Петролопроводът „Дружба“ захранва рафинерии в Чехия, Германия, Унгария, Полша и Словакия. Германия и Полша, двата най-големи получатели, се договориха да спрат крановете до края на годината. Тогава ембаргото ще обхване около 90% от руския петрол. Не е ясно кога ще бъде отрязан и остатъкът. Другите получатели, всички страни без излаз на море, казват, че би било скъпо и трудно преминаването към други източници на суров петрол. Словакия разчита на Русия за 92% от своя петрол през ноември 2021 г.; Унгария получава 65% от петрола си от Русия. И двете внасят почти всичко през „Дружба“.
Германия, основният бенефициент на петролопровода, е единствената от тези страни, която е намалила вноса след избухването на войната в Украйна. През януари получава половината от петрола по „Дружба“, но до април вече отговаря за само една трета. Унгария и Полша – въпреки обещанието си да прекрати руския внос – тръгнаха в другата посока. Има малък финансов стимул за рафинериите да се откажат от руските доставки. Петролът Urals се търгува значително под Brent, международният еталон. Рафинериите, които внасят през тръбопровода, го купуват с отстъпка от до 40 долара за барел в сравнение с петрола от Северно море миналия месец, отново според Argus Media.
Според The Economist, това означава, че правителствата на тези страни ще протакат. Чехия и Словакия твърдят, че подкрепят евентуална забрана на вноса през „Дружба“, но искат период на адаптация от две до три години. Унгария е още по-голяма пречка. mol Group, унгарска петролна и газова компания, по-рано заяви, че може да замени руския петрол, като се опира на тръбопровод от Хърватия. Смята се, че ще отнеме четири години, за да се изгради необходимата инфраструктура. Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан изглежда е малко вероятно да се откаже от съпротивата си срещу пълната забрана на вноса на руски петрол. Той твърди, че това би било равносилно на „атомна бомба“ за икономиката на страната му. Европейските лидери, от своя страна, настояват, че освобождаването на „Дружба“ ще бъде преразгледано. Междувременно петролопроводът изглежда е готов да изпита европейското единство.
Източник: Епицентър