- На пчелари, закъснели с превантивното третиране, от 150 кошера им останаха по 4-5, а други загубиха всичките
- Най-редкият мед е ригановият. Той се добива от бял риган и родопска чубрица в района на Дамбалъ
Интервю на Валентина ИВАНОВА
Неделчо Димитров е дългогодишен пчелар, в момента е заместник председател на Пчеларско дружество „Акация“ в Кърджали.
- Г-н Димитров, кой е най-търсеният мед, добиван в нашия край?
- Най-редкият мед е ригановият. Той се добива от бял риган и родопска чубрица, които растат в района на Дамбалъ. Заради сушата количествата са много малки. Нашенци, които идват от Турция питат за него и са готови да заменят 1 тенекия риганов мед срещу две от друг вид.
Мановият мед е много добър. Той се получава в районите с дъбови гори. Най-масов е пролетният, който съдържа акация, драка, мащерка, детелина. Той е по-лек.
В нашия регион няма промишлени насаждения като слънчоглед и рапица, за да се вадят и промишлени количества мед. Не е подходящ и за отглеждане на етерични култури от които също се добива много хубав мед. Но за сметка на това качеството на нашия продукт е много по-добро от този, добиван на полето. Медът от Кърджалийско е много търсен и в България, и в чужбина, не успяваме да задоволим пазара.
- След пандемията животът сякаш се връща в нормален ритъм. Усеща ли се това при пчеларите?
- Ковида даде отражение на организирания живот на пчеларите. Не можеха да се провеждат събрания, лекции и конференции.
При пчелите също се появиха нови 3-4 вируса. Те бързо мутират и лекарствата, ползвани обикновено, не помагат. Това са вирусът на безкрилието, на черния маточник и др. В комбинация с вароатозата и другите традиционни заболявания те водят до огромна смъртност през последните години.
Тази година някои пчелари закъсняха с превантивното третиране и последиците за тях за лоши. На места от 150 кошера им останаха по 4-5, другаде загубиха всичките.
Досега ползваните лекарства не помагат. Пчеларите, които си карат по стария начин – да сложат едни ленти, сега се чудят как да си възстановят семействата.
- Получиха ли пчеларите адекватна подкрепа от държавата по време епидемията?
- На два пъти държавата даде малки суми на пчеларите, за да ги подпомогне в трудните месеци. Сега отново предстои да отпусне средства. Напомням на колегите, че до 20 май могат да подадат в областната дирекция „Земеделие“ своите заявления за еднократна ковид-помощ.
- Сега започва активният сезон. Какво трябва да предприемат пчеларите?
- Намираме се в най-хубавият месец за пчеларството, началото на медоносната година. В нашия край всеки момент започва акацията, от която пчеларите очакват първия мед. После идва добивът от т. нар. черна трънка. Тя, освен мед, дава и хубав прашец. Пчеларите трябва да сложат прахоуловителите, за да се запасят с прашец за по-нататък, за лятото, когато няма да има. Сега е моментът за производство на пчелно млечице, на пчелни майки, на отводки, с които се установяват загубите. С удоволствие мога да споделя с вас, че Кърджали стана център за производство на пчелни майки. С досега действащата Майкопроизводствена ферма „Родопска пчела“ производителите станаха 4 и ще могат да задоволят нуждите на пчеларите в региона.
- Колко пчелари има в региона? Колко са членовете на дружество „Акация“?
- Бяхме стигнали 150 души членска маса, като в дружеството има хора от региона и от Хасковския край. Организираме интересни лекции, срещи, обмяна на опит, даваме консултации. Заради пандемията и ограничителните мерки две години това се случваше предимно онлайн и по телефона. В този период много хора се отказаха, други се преместиха в други градове. На много колеги им измряха пчелите и преустановиха дейност. Предстои дружеството да опресни ръководството си. Мандатът на сегашното изтече, но не сме свиквали събрание заради ограничителните мерки. Вече животът се нормализира.
Пчеларите сме хора оптимисти и гледаме напред.
Пожелавам на всички колеги успех в започващата медоносна година!