85-годишната сестра Бернадета е стълб на вярата в региона, служи в селото вече половин век
Валентина ИВАНОВА
В Ивайловградското село Покрован постоянно живеят 18 души, макар че по постоянен адрес се водят 55. Повече са възрастни хора. Двама-трима гледат животни. Няколко работят в близкия град и пътуват ежедневно.
Всички в селото са католици от Източния обряд. Наричат ги униати. Отбелязват църковните празници заедно с православните християни. Традициите и служенията са както ви православната църквата. Сега се готвят за Възкресение Христово. Боядисват яйца, правят козунаци и чакат гости. Това разказа за „Нов живот“ Иванка Бакалова, кметски наместник в селото.
Тя припомня, че още от далечната 1861 година местните жители приемат унията и се посвещават в католицизма, за да избегнат влиянието на гръцкото духовенство. През 1867 г. построяват черквата „Свето Успение Богородично“. Тя е изгорена от турците на 10 октомври 1913 г. и е изградена отново през 1924 г.
През 1937 г. в Покрован пристигат няколко сестри от Ордена на евхаристинки, които помагат в обучението на децата, в подготовката за приемането на първото причастие и в грижата за болните. Най-дълго, повече от 50 години, в селото са останали двете монахини Василия и Бернадета През януари месец 2021 г. сестра Василия завърши земния си път на достолепните 92 години. Сестра Бернадета, макар и на 85, енергично изпълнява всичките си задължения и е истински стълб на вярата, пример за млади и стари.
По празници от София е дошла сестра Йосифа, за да помогне в организацията службите, които вярващите очакват с нетърпение. Тя е на 45 години и е родом от Благоевград. Живее в столицата от доста време. В обществото на сестрите е от 2009 година. Там са останали малко, предимно възрастни монахини и е трудно да се отдели една, която да остане постоянно в Покрован. Затова гледат поне на големите празници да помагат.
От Стара Загора днес очакват да пристигне отец Петър Цвъркал. Той е чех, но от дълго време служи у нас. Директор е на Общността на салезианите в България. Ще се включи във Великденските литургии, за да бъде празникът истински за всички вярващи в Покрован.