-
Днес вода има и за Кърджали, и за Момчилград, и за селата, и за зоната за отдих в Главатарци
-
Много са мащабните строежи в окръга, извършени под неговото вещо ръководство
Валентина ИВАНОВА
Емил Младенов е един от хората, оставили видима следа в изграждането на Кърджали като град. Той е от малцината, които могат да се похвалят, че са участвали в строителството на възлови обекти и институционални сгради, даващи облика на населеното място и днес.
Дълга е неговата кариера в бранша. Определящо е висшето образование, което завършва – “Геодезия“ и „Хидроинженерство“ във Висшия институт по архитектура и строителство в София. Макар че е роден в село Якимово, област Монтана, задължителното в онези години разпределение го изпраща в столицата на Източните Родопи.
Тогава, през 1966 година, край града тъкмо е построен един от най-големите язовири в страната, а може би и на Балканите, и това е чудесно място един млад инженер да се изяви. Младенов работи там до 1974 година, израства от технически ръководител до главен инженер. При завършване на язовира се оказва, че са необходими укрепителни мероприятия, които да предпазят язовирната стена от голямо натоварване. Няколко години преди окончателното пускане в действие на обекта, се изгражда допълнителен тунел за 2300 куб. м/ сек, осигуряващ бързо изпускане на водата.
След това е назначен за заместник директор на новосъздаденото предприятие „Изграждане на селищни системи“, една мега структура, където е съсредоточено управлението на всички инвестиции в регион Кърджали. След две години вече е главен инженер на строителното управление, по-късно прераснало в СМК /Строително-монтажен комбинат/, където работят 3200 души.
През този период се изграждат болниците в Кърджали и Крумовград, завод „Бистрец“, завод „Орфей“. Емил Младенов си спомня, че се наложило преработване на първоначалния проект за здравното заведение, защото тогавашният директор д-р Атанас Дафовски е поискал да се надградят още 2 етажа.
По същото време се строи Белия кораб – сградата, където днес се помещават община Кърджали и областна администрация. На мястото имаше само къщи, спомня си инженерът. В близост бяха вече изградените кино „Орфей“ и хотел „България“. Прави се и първа копка на квартал „Възрожденци“, като специално пристига министър Григор Стоичков. За да се включат в строежите, същото лято идват работници от Северна Осетия, защото тогава Кърджали е побратимен с град Орджоникидзе.
Междувременно започва изграждането на язовир „Боровица“. Изпълнителят „Хидрострой“ получава друга, по-важна задача – строителството на Химкомбината в Димитровград, обявен за национален обект, и насочва там усилията си. Налага се предприятието да бъде подсилено със специалисти и изпращат инж. Младенов в „Хидрострой“, за да ръководи новия обект.
На „Боровица“ вече са направени основата и галерията. По проект ядрото на насипната стена трябва да се изгради с глина. Хидроинженерът си спомня, че за да се осигурят необходимите количества пръст, трябвало да изгребат нивите във всички съседни села. Перспективата им се видяла нереалистична и решават да се използва асфалтобетон. Специалистите в развойната база на предприятието се заемат с проучвателна дейност. Дотогава такъв материал не е използван никъде в язовирното строителство у нас. Екип, в който е включен и Емил Младенов, отива в Германия и Франция, за да почерпи челен опит.
Следва упорита работа по препроектиране и намиране на правилна технология, изграждане на стенд и провеждане на серия от изпитания. Инженерът влага знания, усилия и сърце в иновативната дейност. Измисля специален пълзящ кофраж, с който започват работа. Предлага да се надгради преливника на язовира и така се осигуряват допълнително 3 милиона куб. метра обем. Трудова злополука го изважда от строя за известно време, тъй като чупи крак. Затруднения създава и започналият тогава т. нар. Възродителен процес. Ръководството се опитва да ускори строителството, което е вече към своя край, но се притеснява, че няма да може да осигури работна ръка при настъпилото напрежение.
Въпреки препятствията и проблемите, строителните дейности приключват. Инсталиран е шлюзът, по който тръгва водата за Кърджали. Завършена е и пречиствателната станция за питейни води, изграден е водопроводът от село Ненково за областния център.
Ако има нещо, с което най-много се гордея, това е язовир „Боровица“. Днес виждаме резултата. Вода има в достатъчни количества и никой не се притеснява. Има и за Момчилград, и за селата. Сега се свързва и зоната за отдих в Главатарци, споделя инж. Младенов.
Освен с язовирите „Кърджали“ и „Боровица“ името на известния хидроинженер се свързва и проектирането и изграждането на над 10 микроязовира в областта, сред които са тези при Карамфил, Черноочене и Даскалово.
Демократичните промени отварят нова страница в трудовата биография на Емил Младенов. Той се хвърля в частния бизнес, регистрира се по Указ 56 и се заема с изграждането на пречиствателната станция на Оловно-цинковия комплекс. Не разполага с нищо – нито с техника, нито с работници. Слава Богу, че механизацията и автомобилният парк на много от големите предприятия бездействат, та успява да наеме всичко необходимо. Завършва успешно първия си обект. Започват да го търсят и за други проекти, навлиза и в жилищното строителството и оставя трайна диря в урбанизацията на Кърджали.
Емил Младенов е сред учредителите на Камарата на строителите в България. От създаването на областното представителство в Кърджали до днес е негов председател.
Доайенът в строителния бранш получи признание от общинското ръководството. През 2021 г. по случай 80-тата си годишнина кметът д-р инж. Хасан Азис го удостои с почетен знак на община Кърджали – Герб-златен.