Кулинарни истории: Защо ядем агнешко на Великден

Сред множеството вкусове, които свързваме с Великден, агнешкото месо заема централно място, защото носи със себе си дълбока символика.

За много хора в България то задължително присъства на празничната трапеза – независимо дали ще бъде печено с ориз, задушено със зелен лук или приготвено с дроб сарма. Но малцина си задават въпроса какво точно прави агнето толкова важно за този ден.

Произходът на тази традиция се крие в библейските разкази и юдейската Пасха – празник, с който се отбелязва излизането на евреите от Египет. Тогава, според Писанията, всяко семейство е трябвало да заколи агне и да помаже с кръвта му праговете на дома си, за да бъде пощадено при преминаването на ангела на смъртта. С течение на времето християнството възприема този обред и го преплита със символиката на Исус Христос като агнец Божий, принесен в жертва за изкупление на човешките грехове. Оттам нататък агнето се превръща не просто в храна, а в знак на вяра, прераждане и надежда.

Разказва се една любопитна история от времето на Османската империя, когато християнското население в някои части на Балканите било подложено на строги ограничения относно религиозните обреди. Понеже Великден често съвпадал с мюсюлмански празници, властите забранявали всякакви шумни събирания и особено приготвянето на месо. В едно малко село обаче хората решили да не нарушават традицията. Събрали се през нощта, изкопали плитка пещ в земята и там опекли агнето на бавен огън, покрито с пръст и мокри листа. Когато турско заптие минал през селото на сутринта, не усетил нито миризма, нито дим. А селяните си били изяли агнето в тишина – без песен, но със сълзи и молитва.

И до днес агнешкото носи тази смесица от празничност и уважение. За някои то е кулинарно предизвикателство, за други – начин да почетат корените си. Особено в селските райони ритуалът около агнето започва от ранна утрин, с подготвяне на пещта, подправянето с джоджен, чесън и масло и бавното печене, което изпълва двора с аромати, събиращи цялото семейство около масата.

Независимо дали ще изберете класическа рецепта или ще експериментирате с подправки и техники, агнешкото за Великден остава нещо повече от ястие. То е спомен, разказ и молитва в едно – храна, в която се срещат вярата и обичта към близките.

Източник: dir.bg