- Може да подкрепите инициативата ни като дарите средства за издаването ѝ по сметка на Фондация „Хохла“
- Сборникът ще бъде представен специално в Хухла, родното село на автора, на 21 септември т. г. в културния фестивал „Мистериите на Хухла – 2025 “
Доц. д-р Петя ЦОНЕВА,
преподавател по английски език и литература във Великотърновския университет, лауреат в първото издание на конкурса на името на Ивайло Балабанов
Откакто големият български поет Ивайло Балабанов тръгна на небесен гурбет, той все по-често започна да се завръща при нас. Дали защото коренът на поезията все трябва да се полива, или защото на хълма, където е лозето, винаги има някой негов брат, който го чака да се върне от долната земя или от горната… А хълмът на лозето е България, в която тези, които си тръгват, са повече от завръщащите се… Но той все намира начин да измине онзи най-дълъг път, който се губи далеч в зеленината оттатък Границата, и да навести земята, откъдето започва България. Ивайло Балабанов е поет на завръщането и не вярвам, че домът му е на небето или под земята. Той продължава да е там, където е коренът на лозата.
Ивайло Балабанов е първият носител на приза „Почетен селянин на „Мистериите на Хухла“ и то ва бе една от наградите, които той много ценеше
Затова и когато миналата година отидох на гроба му, за да оставя цвете, си казах, че не това е пръстта, от която се прави окарина за песен. В стихотворението си „Глина“ той обяснява колко трудно се намира такъв материал, защото „човек приживе умъртвява песента във себе си“. В същото стихотворение той взема една необикновена и единствена по рода си в българската поезия „микроскопска проба“ от същността на обозримата действителност, като разкъсва формите, които я затварят. И поставя диагнозата „нормалнозрящ“ на всички, които страдат от зрителен дефицит и не могат да видят истинския живот в съществуването, „благозвучните въздушни молекули на звуците“ в „метала на камбаната“, „шарения хлорофил“, който ври в „жълтите казанчета на клетките“ на листата. Само Поезията може да направи това, защото тя не е инструмент на „нормалното“ зрение, а негово изпитание; проверка на оптическата дистанция между видимото и невидимото, и нейното преодоляване.
И така, докато посявах моето цвете на гроба на Ивайло, си мислех тъкмо за това негово стихотворение. И за това колко малко виждат очите ни и колко малко песен има в това, което виждат. Не бива да позволяваме на пръстта в нас да умъртви песента. Борих се с пръстта в себе си, докато посявах цветето, и когато песента в мен победи, разбрах, че той не е там. И тогава ме изпълни щастливата мисъл, че не е там и мястото, където трябва да чакаме завръщането му. Че всъщност съм гледала „живота през сълза“, а Ивайло се усмихва, невидим, над рамото ми и ме пита „Нима наистина съм тук?“.
С този мълчалив негов въпрос искам да благодаря на всички, които не вярват, че пръстта е по-силна от песента и които чакат големия български поет на хълма на лозата му. Сред тях са организаторите на Балбановия конкурс за съвременна българска поезия, издателите на творчеството му – антологии с избрани негови творби; вълнуващата театрална постановка „Похвално слово за българката“ с премиера на рождения ден на поета (28 август 2022 г.) и деня на награждаването в първото издание на конкурса; „Мистериите на Хухла“, които се провеждат ежегодно в родното село на Ивайло.
И съвсем в духа на знаковото заглавие „Небесен гурбетчия“ на антологията с избрани стихотворения от Балабанов, се роди идеята за възможноста на поезията му да пътува по света като бъде преведена на английски език. Идеята наистина е смела, но и осъществима заради изключителната идейна пластичност на стихотворенията му, които, пределно откровени към историческия факт и болезнено съзвучни с раните и опустошенията от травматичното минало на граничната земя (в частност Ивайловград, Одринска и Беломорска Тракия) – и на България като гранична земя – синтезират не просто човешко, а космическо времепространство (напр. стихотворението „Глина“), в което човешкото и човечността надрастват националните граници.
Ивайло Балабанов с поети и писатели в родното си село по време на „Мистериите на Хухла“
Екипът, с който ще осъществим издаването на двуезичната българо-английска стихосбирка със заглавие „Българин“, е малък, но посветен – ст. преп. Свилен Колев, дългогодишен преподавател по английски език в ТУ-Габрово и преподавател към катедра „Англицистика и американистика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ); доц. д-р Петя Цонева, преподавател по английски език и литература във ВТУ, лауреат в първото издание на конкурса на името на Ивайло Балабанов (2022 г.); консултант – доц. д-р Глин Хамбрук, почетен преподавател в Мадридския университет „Комплутенсе“ и почетен научен сътрудник в Улвърхамптънския университет, Великобритания; Иван Бунков – разказвач, журналист, главен редактор на в-к „Нов живот“, Кърджали, участник в журито на първия Балабанов конкурс; Владимир Чукич, художник с над 25 самостоятелни изложби в България и в чужбина, Фондация „Хохла“ и Община Ивайловград (благодарим от сърце на г-жа Диана Овчарова, кмет на Ивайловград, за подкрепата).
Очакваме да работим в сътрудничество и с българските културни центрове и училища в Европа, за да бъде достъпно преводното издание до сънародниците ни в чужбина, тъй като една от целите ни е да постигнем мост между поколенията.
За да осъществим всичко това, разчитаме основно на дарителство. Миналата година събрахме малка част от необходимите средства от благотворителното представяне на стихосбирката на Петя Цонева „Люлката на живота“ в Пловдив, Хасково и Кърджали. Надяваме се част от постъпленията да бъдат събрани като дарения по сметката на Фондация „Хохла“: БАКБ-АД / Българо-американска кредитна банка – АД/, BG63BGUS91601011805600, за издаване на сборника „Българин“.
Очакваме двуезичното издание да излезе от печат тази година, в чест на 80-годишния юбилей на Ивайло Балабанов, и да бъде представено в тазгодишните „Мистерии на Хухла“.
Защото той обича да се завръща. А какво по-добро място за завръщане от песента, за която сме направили окарина?
ГЛИНА
На Иван БУНКОВ
Нормалнозрящите са най-нещастни,
ми каза майсторът на глинени играчки.
Те виждат само цвят, кора и кожа…
Те никога не могат да прогледнат
през тънката петура на листата:
да видят как във жълтите казанчета на клетките
ври шареният хлорофил на лятото;
не могат да прогледнат те в метала на камбаната,
да видят благозвучните въздушни молекули
на звуците, които спят във нея.
Когато видят гарван в клоните на белите брези,
те няма да се сетят, че нощта денува тук…
Когато нощното небе се освети от мълнии,
те казват: иде дъжд. Те даже няма да помислят,
че старото небе се е пропукало от облачна ръжда
и ангелите заваряват дъното му с жълт електрожен…
За мен земята е прозрачна като вир.
Когато правя детско конче,
събирам пръст от мястото, където е загинал мъж:
закон на естеството е да търси себеподобната си форма.
Пръстта от майките, оставили деца, е мека
и лесно се извайва в стомни:
навярно е така, защото майките си мислят винаги,
че техните деца са жадни…
Най-трудно се намира пръст за окарина.
Човек приживе умъртвява песента във себе си…
Ивайло Балабанов
БЪЛГАРИН
Посвещавам с болка и гордост това стихотворение
на всички от моето родно село Хухла!
О, колко трудно е да бъдеш българин
във този край, от Бог занемарен,
сред дивите му тилилейски хълмове
да бъдеш цял живот закрепостен.
И цял живот, наказан с участ клета,
с една почти безхлебна нищета,
да носиш тихо своята несрета
и свойта трудна българска съдба.
Да знаеш, че България е глуха
за теб, но пак да вярваш от сърце,
че тя започва винаги от Хухла,
а не започва от „Дондуков” две.
О, колко трудно е да си наказан
от Бог и цар в един забравен край.
Презрял нихилистичната съблазън,
да вярваш, че земята ти е рай.
И горд, изстрадал скръбната разруха
на днешната безродна свобода,
да кажеш: „Аз съм българин! От Хухла!
Всичко останало е суета!”
Ивайло Балабанов
Архив: вестник „Нов живот“
Последвайте ни и във Facebook
