Иво ГЕОРГИЕВ
Жерка е една красива, стара българска дума и значи „воденица“. Сега е спомен за село. Спомен, пазен от един вековен, величествен чинар, който стои на пост до полуразрушената джамия. Спомен за улици, за къщи, за огради, спомен за много животи живели в тези призрачни къщи с паднали покриви, стени, счупени прозорци, продънени подове.
Старото име на селото е било „Деирмен тепе“, до 1934 г., когато го променят на Жерка. Красиво име, което впрочем е в корена и на известното туристическо село в Балкана, Жеравна.
И макар че от 1986 г. Жерка е заличено от регистъра на селищата, днес някои къщи са учудващо запазени. В някои от тях могат да се видят дрехи, чували с чепкана вълна, обувки, шишета с надпис „нектар“ и дори един дебел, прашен „Руско-български речник“, отворен на думата „п“. Мръсен, изпокъсан, забравен речник на буквата „п“. В един двор има скелет на автомобил „Вартбург“.
Но Жерка не е съвсем дива и изоставена. Там в момента се строи нова вила. До нея също има друга вила, явно обитаема, с българското знаме отпред в двора. Нищо че селото е заличено и реално би трябвало да се води горски фонд. А тези строежи веднага нарушават идилията и красотата. Няма ток, няма вода. Но пък има гробище. И хубави гледки към Кирково и към Домище и към върховете родопски.
А долу под селото е старият мост. По него никой вече не минава. Само времето…
Последвайте ни и във Facebook
