Иво ГЕОРГИЕВ
Той е тих интелектуалец. Тих, тъжен поет, неслучил на време. Неразбран. Забравен. Открит случайно от френски професор по сравнителна литература от Университета в Артоа.
Той е Любомир Генчев. От Пазарджик.
Дали е будител, не знам, преценете вие.
Оставил впечатляваща поезия на български и френски, превеждал български поети на френски – Константин Величков („Цариградски сонети“), Яворов, Лилиев, почти цялата поезия на Т.Траянов, както и бележити френски и немски поети на български. Превежда и руски поети.
Във Франция, издателствата „Rafael de Surtis“ и „Éditinter“ подготвят и издават неиздавани творби на Любомир Генчев в десет тома. Десет тома – правилно сте прочели. „Ecrits inédits“. Едва ли го смятат за будител във Франция, те нямат такова понятие, но за тях е един от големите френскоезични поети на 20 век, сред чужденците.
През 1946 г., Валентина, девойката, в която е влюбен, умира само на 20 г. , след операция. Той е съкрушен. Голяма част от творчеството му ще е белязано или посветено на тази трагична любов.
Преследван, съден, забраняван, следен от службите. Обявен за „враг на народа“, по време на процеса срещу католиците – успенци през 1951-1952 г., само за това, че е знаел френски и го е преподавал в католическия лицей „Св.Августин“ в Пловдив, от 1933 г. до закриването му през 1948 г.
Как живее човек, на когото е забранено да публикува, човек, който живее само за да пише и да измисля свои светове? Живее като пише тайно. За него писането на френски е убежище, утеха, друг живот, въображаем. През юни 1972 г. изпраща на Генералния секретар на ООН Курт Валдхайм писмо, със сонета „Au Docteur Kurt Waldheim“, написан на френски. Валдхайм му изпраща благодарствено писмо. Будител ли е? Събудил е службите от ДС със сигурност. На 18 октомври 1973 г. домът му е обискиран, ръкописите иззети и много оригинали – унищожени. Получава сърдечен удар. След това събитие, Генчев възстановява по памет и предвидливо преписва на ръка много от ценните си трудове и ги укрива по роднини.
Той е признат за майстор на сонета и то на онази рядка форма наречена „естрамбо“. Това е сонет, на който към четиринадесетте стиха е добавено още едно (по-рядко две) тристишия. Писал е десетки такива.
Умира през 1981 г., сам, непознат, непубликуван, отхвърлен.
Голяма част от архива на писателя се намира в НБ „Иван Вазов“ в Пловдив.
„Поезията…изпитва много повече болка, отколкото радост“, пише в един от сонетите си от сборника „Поетичен мемориал“, сборник от шейсет сонета, писани направо на френски между 1945 и 1972 г.
Будителят със сигурност е изпитвал повече болка отколкото радост…
Последвайте ни и във Facebook
