„Лека нощ, деца“ (или повече известна като „Сънчо“) е българска телевизионна рубрика за деца. Излъчва се по Първа програма (впоследствие Канал 1 и БНТ1) всяка вечер в 19:50 или 19:45 ч. Първото издание е на 5 март 1960 г. През 2003 г. рубриката е свалена от екран, но година по-късно се завръща. От септември 2019 г. рубриката се излъчва по БНТ 2. В рубриката се разказват приказки за Кума Лиса, Зайо Байо, Баба Меца, Кумчо Вълчо, Педя Човек Лакът Брада, Гинко-Пружинко, Макс и Мориц и много други български и чуждестранни приказни герои.
Сред сериалите излъчвани през 80-те са „Джейми и вълшебното фенерче“, „Ум белият делфин“, „Семейство Мейзга“, „Приказки под шипковия храст“, „Том и Джери“, „Ну погоди“, „Пинко Розовата пантера“, Патето Яки и други.
Най-известият чуждестранен сериал излъчван в рубриката е „Банани с пижами“. Създателите на основната песничка „Аз съм Сънчо“ към предаването са Петър Ступел (музика) и Димитър Спасов (текст). Изпълненията на оригиналната песен и на различните песенни варианти на „Аз съм Сънчо“ са на куклената актриса Лина Бояджиева.
В началната и крайната мелодия (използващи се от 2005 г.) се появяват герои от „Лятото на Гъбелко“.
Голямата българска куклена актриса Слава Рачева, чийто глас е на Педя човек-лакът брада разказва: „ Навремето „Лека нощ, деца!“ беше марка. Но „Педя човек” беше началото – с чичко Филипов, който късаше косъма от брадата на Педя човек. Песничката „Аз съм мъничко човече…“ беше записана 1961 г. Две години по-късно имаше и други актриси, които разказваха приказки, едната от тях е Гинка Станчева, другата беше говорителката Цветана Гълъбова, Мария Русалиева също. След това рубриката започна да звучи с „Аз съм Сънчо, ида от горица”, песничката на Петър Ступел, изпълнена от моята колежка Лина Бояджиева, която вече не е между нас. Започнаха да се пишат специални предавания за „Лека нощ, деца!”, играеха се от много актьори, а малко по-късно, може би някъде към края на 60-те, 70-те години, Асен Траянов започна да прави сериали за „Лека нощ, деца!” с големи приказки, артисти в жив план, истински театър. Педя Човек разказваше цялата приказка на части и може би това са първите сериали навремето, беше преди „На всеки километър”. И понеже „Лека нощ, деца!” трябваше да тече 365 дни в годината, имаше много голяма продукция и много се работеше за рубриката.“
Dolap.bg