Започна свещеният за мюсюлманите месец Рамазан.
Над 1.9 милиарда мюсюлмани по света посрещат началото на месеца — считан за най-свещен в годината. 1 март е първият ден от едномесечните пости. В продължение на 30 дни вярващите се въздържат от прием на храна и течности от изгрев до залез слънце. Всяка вечер се организират благотворителни вечери „ифтар“ за бедните.
Традициите и обичаи
Постенето започва на разсъмване сядайки на традиционна мюсюлманска закуска, наречена сахур. Традицията повелява да се приемат три фурми с прясно мляко.
След залеза на Слънцето ходжата обявява края на поста от джамията и приканва правоверните мюсюлмани на рамазанската вечеря, наречена ифтар. Той започва с фурми и чаша вода. Трапезата се отрупва с традиционни вкусотии – задължително се поднасят супа, месни ястия, десерти, чай и кафе.
На ифтара се събират семейства, близки, приятели, колеги. Вечерта, след края на поста, в джамиите се изнася молитвен ритуал, неречен теравих намазъ, който продължава през целия месец.
Рамазанът се свързва главно с постенето през целия месец, но той е много повече от това. Всъщност, празнуването има за цел да приучи мюсюлманите към духовност, търпение, смирение. Значението на постенето (оруча) е споделяне, състрадание и милосърдие към страдащите и нуждаещи се от помощ хора, където и да са те.
Сред обичаите, които се спазват и до днес в Близкия изток и в Турция, е събуждането с барабанисти. По време на османския период барабанистите на Рамазан обикаляли от улица на улица и рецитирали стихотворения, за да могат мюсюлманите, които възнамеряват да постят, да се събудят в часовете сахур. Традиция от кунята през Рамазан е специална пита, която започва да се разпространява в османските пекарни през 1400-те и 1500-те години и оцелява повече от 500 години.
Рамаданската пита е придобила толкова голямо значение с течение на времето, че османските пекарни затварят месец преди Султана на 11-ия месец и правят доставки за производството на пита за Рамаданската трапеза дори за празника. Друга традиционна вкусотия е Гюллачът, който е незаменима част от кухнята с уникален вкус. Сладкишът е направен от листа Гюллач, пшенично нишесте, яйчен белтък и вода, датира от 15-ти век. Съседите поднасят един на друг този уникален вкус, особено след ифтар, придружен с кафе, за да подсладят Рамазан.
През този месец се организират и панаирите, където се провеждаха празненствата за Рамазан. За най-малките се провеждат игри със сенки, а за големите също има театрални представления.
Източник: standartnews