На 22 февруари е Голяма задушница. Тогава отдаваме почит на починалите ни близки, отиваме на гробища, носим жито, вино и дребни сладки за раздаване и отправяме молитва за техните души.
Има поверие, според което, ако по време на хранене край масата или гроба се появи мушичка или пеперуда, това може да значи, че душата на мъртвия се е върнала, за да навести семейството си.
На някои места и в някои райони на страната е прието освен подавките от жито и питка, да се раздават и брашно, и сол. Те са като символ на греховете на починалия. Нарича се греховете му да се разсипят така, както се разсипват солта и брашното.
На Задушница се слагат общи трапези, като първата хапка и първата глътка се оставят на земята – за починалите. Има поверие, което гласи да се остави един празен стол до масата, за да има къде да „седне“ покойният. В някои райони това поверие се спазва и до днес.
Източник: bgonair