Даниела Гергелчева плакала цяла нощ след първото си състезание Европейската шампионка по тенис на маса е категорична: В спорта трябва много труд, забравете думата шанс!

Даниела Гергелчева е родена на 20 май 1964 година в Момчилград, където получава средното си образование. След това завършва Националната спортна академия в София със специалност тенис на маса. Състезавала се е за ДФС „Родопи“ – Момчилград, столичните клубове „Академик“ и „Левски Спартак“, както и за „Льо крез“ в град Монпелие,Франция.

Завоюва европейската титла през 1990 година.

Участва в олимпийските игри в Сеул 1988 година и Барселона 1992 година  и в много световни, европейски, балкански и международни открити първенства и турнири. Единствената българска спортистка – шампионка на шест държави.

Заслужил майстор на спорта, носител на множество награди – ордени, медали и плакети на местно, национално и международно ниво.

Почетен гражданин на Момчилград и на Монпелие. Включена е в списъка на 100-те най известни и заслужили личности на Монпелие.

Интервю на Валентина ИВАНОВА

– Как едно момиче от Момчилград стана французойка?

– След спечелването на европейската титла, интересът и офертите към мене бяха доста на брой и много съблазнителни. Предпочетох клуба в Монпелие и от 1989 година живея във Франция. Получих много внимание от местната общност. Взех френско гражданство бързо заради силното ми представяне на първенствата в страната и в европейските турнири. Няколко години по-късно продължих като треньор в клуба. Двадесет пъти мои състави са ставали шампиони на Франция.

Но моето ДНК е българско. Гордея се, че съм от Момчилград, който и сега е един от основните центрове по тенис на маса, често домакин на държавни и международни първенства.

– Когато започвахте с тениса, имаше ли вече утвърдена школа в Момчилград? Какво си спомняте за онези години?

– В тениса на маса попаднах съвсем случайно. Като дете непрекъснато бях на стадиона, играех футбол с момчетата, не знаех какво е умора. Един ден треньорът ме заведе в залата по тенис на маса да погледам. Не след дълго отидох сама и се записах в групата на Хасан Ахмедов /Ходжата/.Той пръв ми подаде ракетата и аз започнах да уцелвам малката топка. Бях на седем години. Групата ни наброяваше 40 деца – момчета и момичета, а имаше само четири маси. Останахме 20, а после още по малко.

Школата се развиваше и имахме много успехи, особено в детско-юношеската възраст, бяхме сред медалистите  в държавните първенства. Мъжкият отбор също беше силен – на спартакиадата през 1974 година се класира на 5-то място. Тогава на лагер в Момчилград идваше отборът на ЦСКА-София, а в него бяха и момчилградчаните Георги Дамянов и Димитър Караиванов. Имаше и силна генерация от юноши и девойки.

Много години минаха, но няма как да забравя първите си треньори – Хасан Ахмедов /Ходжата/ и Наташа Матеева.

– А помните ли първото си състезание?

– Първото ми състезание беше в село Звездел, община Момчилград – окръжно първенство за пионери и пионерки. Много се радвах, че за първи път напускам града. На това състезание всички ме победиха и плаках цяла нощ. Но се амбицирах и започнах да тренирам още по-настървено.

След няколко години дойдоха и успехите, станах многократна шампионка на България за пионерки, девойки и жени. Играх и в мъжкото първенство на страната, където също се представих много добре.

– Май постигнахте рекорден брой титли в тениса…

– -Не съм броила колко и какви титли имам в кариерата си. До известно време само републиканските ми титли във всички възрасти и дисциплини бяха над 43, като добавим международните награди и отличията от Монпелие, вероятно ще ги объркам.

Многократна победителка съм в международни открити първенства в Европа. Скъпи ми са и 10-те последователни титли за жени с отбора на „Льо Крез“. Станах шампион на откритите турнири в шест държави. Два пъти през 1989 и 1990 година бях първа в европейската ранглиста и седма в световната класация за жени.

– Каква част от успеха на един спортист е трудът и каква – шансът? Вие чувствате ли се късметлийка със своите постижения?

– Най-значимият успех в дългогодишната ми кариера е Европейската титла в личното първенство за жени в Гьотеборг, Швеция през 1990 година. Не беше никак лесно. На финала победих с 3:1 Йонг Ту/китайка/ от Швейцария. Преди мача при мене дойде президентът на Европейската федерация по тенис на маса и ми каза: „Диди, не давай златния медал на азиатката, защити името на Европа. Дошъл съм да ти връча златния медал“.

На смесени двойки с партньор Динг И /китаец/ от Австрия спечелих бронзов медал.

Смятам, че в спорта всичко е труд, труд, труд и доза талант. Да забравят за думата шанс или късмет в началото. Шансът идва в определен момент, когато си се трудил достатъчно, за да те споходи. Постиженията са следствие, пак подчертавам,  на труд, лишения, мотивация и преследване на определената цел.

– Как приехте новината, че кръщават на вас зала в Момчилград и учредяват турнир за деца на ваше име?

Изключителна чест и привилегия за мене е залата, където направих първите си стъпки, да носи моето име. Благодарна съм на община Момчилград и на общинския съвет.

Винаги съм подкрепяла спортните прояви за деца. Преди години с моето спонсорство и на немската фирма „Тибхар“ се провеждаше национален турнир „Нови надежди“. Тогава направих и дарение на клуба в Момчилград от гуми, ракети, топчета, екипировка и други принадлежности за тенис на маса. Сега състезанието се организира от Българската федерация по тенис на маса под името „Млад олимпиец“ за деца до 13, 15 и 19 години.

Радвам се, че за втора поредна година се организира и провежда турнир за деца на мое име. Изказвам благодарност на всички в Момчилград помагат за популяризирането и развитието на тениса на маса.

През 2025 г. предстои да се честват 90 години от организираното начало и първите прояви по тенис на  маса в града. Ще отбележим и 65 години от основаването на специализираната спортна школа. По мое време в България имаше само шест подобни школи.

Резултатите в тениса на маса са индивидуални, но заслугата за успеха е на целия екип. Тук искам чрез вашия вестник да благодаря на моите треньори, на моите съотборници, на моите родители, на всички, дори на чистачката в залата – кака Емине.

– Постигнахте много успехи като треньор в Монпелие. Каква е разликата с България – има ли там по-различно отношение към спорта от страна на държавата, на общинската власт?

– За моя клуб в Монпелие мога да кажа, че общината и квартал “Льо Крез“ редовно ни субсидират. Идват и постъпления от сериозни спонсори. Всички мачове се предават по телевизионната програма ТФ -3. Във Франция има шест лиги, в елитната се състезават 12 отбора. През 1994 година бяхме на второ място в клубния шампионат на Европа „Нанси Еванс“.

Отдавна не съм в България, трудно ми е да правя сравнения. Не мога да дам мнение и за състоянието на тениса на маса у нас. Ново поколение, нови треньори, макар президентът на Федерацията да е от моето време. Боли ме за проблемите в България, в частност в спорта и в тениса на маса. Икономическата криза се отразява на спорта ни. Хората са станали много нервни и не виждат перспектива.

– Наскоро завърши олимпиадата в Париж. Какво, според вас, не достига на българите в тениса на маса, за да се наредят сред най-добрите, както бяхте вие в Сеул и Барселона?

– България има отстъпление от позициите си в Европа и в света. Не съм вътре в нещата, за да преценя. В Монпелие след олимпиадата в Париж, има невероятен „бум“ в тениса на маса, защото Феликс и Алекс Лебрун от нашия клуб постигнаха невероятен успех.

– И тук политиците, както и в България, вървят след събитията. В Монпелие след олимпиадата в Париж, има невероятен „бум“ в тениса на маса, защото Феликс и Алекс Лебрун от нашия клуб постигнаха невероятен успех. Машината се завъртя. Идват нови спонсори, лицензираните клубове и състезатели се увеличават. В Монпелие се проведе турнир от Световната верига за най-силните мъже и жени в света. Градът ни става център на тениса на маса, благодарение на тези две талантливи, но преди всичко много работливи момчета.Така че, съветът ми към младите в България – работа, работа и пак работа в залата, забравете думата шанс!

Последвайте ни и във Facebook