На 17 януари почитаме паметта на Антоний Велики.
Живеенето в духовен подвиг, наричано подвижничество, е толкова древно, колкото и християнството. Но подвижниците отначало не напускали света, т.е. не били отшелници. Те живеели в селищата, в семейства или насаме. Монахът (в превод „самотникът“) още не познавал далечната пустиня. Отшелничеството получило видни образци в лицето на светите Павел Тивейски (чества се на 15 януари) и Антоний Велики.
Свети Антоний се родил в 251 г. в Среден Египет в заможно семейство.
На 20-годишна възраст е останал сирак и наследил голямо богатство.
След като чува в храма евангелския текст, в който Христос казва на богатия младеж „едно не ти достига, за да си спасиш душата – раздай имота си, па ела след мене“, той раздава своето имущество и започва отшелнически живот.
След дълги години на въздържание светецът постигнал душевен мир и се превърнал в духовен баща на десетки отшелници, които се събирали при него, за да слушат мъдрите му беседи.
На 104-годишна възраст влязъл в открита полемика с еретиците и ги победил. Хората завинаги свързали името на светеца с християнската религия. На следващата година свети Антоний починал и бил погребан на тайно място.
По-късно мощите му били тържествено пренесени във Виена.
Epicenter,bg