Иво ГЕОРГИЕВ
Ходих на гости на зубрите в Държавно ловно стопанство „Женда“ – под Долна Мурга, там където се влива Караман дере в Кокез дере. Както идват холандци, англичани, белгийци да живеят в Родопите, ето – идват и зубри чак от Словения. Още са леко стресирани, но бързо се окопитват, щото са чифтокопитни. Четири женски и едно малко мъжленце на няколко месеца. Към тях се очаква да се присъединят и зубри от Държавно ловно стопанство „Воден-Ири Хисар“, край Разград.
Зубрите, за пръв път ги споменава Аристотел още в 4-ти век пр.н.е., като ги нарича „бонасос“ (βόνασος). Той пише, че живеели в Пеония, т.е. това са земите на днешна югозападна България и Източна С.Македония – долините на Места, Струма, Вардар и планината Огражден. После и други автори ги споменават – като Павзаний, през 2-ри век от н.е., който вече ги нарича „бизони“, или „пеонски бикове“. Значи тези животни са с произход от Балканите, но през Средновековието – някъде към 12-14 век са напълно изчезнали от нашите земи.
За да се завърнат пак у нас през 20-ви век, а от няколко години и в Източните Родопи.
Край язовир Студен кладенец животните са вече 19 и са пуснати свободно в дивата природа. Тези, като свикнат с нашия климат, след известно време, също ще бъдат пуснати в дивото. Иначе зубрите също като хората, живеят в „матриархат“ – има си алфа-женска, която казва накъде да тръгне стадото, даже без да обяснява защо.
Хубави животни…
Снимки: Иво Георгиев
Последвайте ни и във Facebook
