Две категории в класацията „Спортист на годината“ иска треньорът Димитър Георгиев Според баскетболния специалист, трябва да се отделят индивидуалните от колективните спортове

Валентина ИВАНОВА

Класацията „Спортист на годината“ е нещо много хубаво, което трябва да се прави. Но, ако не се прави, както трябва, води до големи разочарования, смята Димитър Георгиев, треньор в баскетболен клуб „Орфей“ в Кърджали.

Вече 6 години неговите възпитанички участват в държавното първенство. Постигнаха исторически успехи за Кърджали в този спорт. През 2023 година спечелиха бронзови медали, следващият сезон завършиха със сребърни. Явно траекторията на техните успехи е възходяща. За съжаление, те остават незабелязани и недооценени. Още повече, че е добре известно в какви „кучешки“ условия тренират. В зала „Арпезос“ няма нормални съблекални, нито тоалетни, а за баня може само да се мечтае. Момичетата проявяват истински героизъм като продължават да тренират и да обичат баскетбола. Пример за подражание са за по-малките деца, показвайки трудолюбие, дисциплина и упоритост. Докато връстниците им „висят“ по кафенетата, те „късат“ от времето си, за да отидат в залата. В същото време всички са отлични ученички.

Много съм благодарен на моите момичета Микаела Узунова – капитан, Мария Муканова, Ванеса Кехайова, Александрина Миткова, Елица Войнова, Есин Иса, Селин Исмаил, Ивайла Халваджиева, Вяра Коджаманова, Ралица Карамитева и Рая Хандева. За да стигнат до медалите, те положиха огромни усилия, научиха се да работят в екип, изгладиха някои остри черти от характера си в името на общото дело. Дано неглижирането на техния туд не ги обезкуражи и да устискат да тренират до завършване на 12 клас, пожелава си баскетболният мениджър.

В нашия спорт не може да бъде отличен един състезател, усилията са групови, резултатите – също. Затова смятам, че е по-правилно и честно, ако класацията „Спортист на година“ се раздели на „Индивидуални спортове“ и „Колективни спортове“. Хората, които могат да направят тези промени в Правилника, трябва да се замислят, казва Георгиев.

И добавя: Не познавам никого от Постоянната комисия „Младежки дейности и спорт» в общинския съвет. Сигурно и мен не ме познават там. Затова винаги ми е било интересно как хора, които нямат никакво отношение към спорта, диктуват развитието му и разпределят средствата за клубовете. Нито веднъж някой от тях или от съответния отдел в администрацията не е дошъл в залата на наша тренировка или мач. Не съм бил канен на заседание на тази комисия, когато се обсъждат важни въпроси. Мисля, че и никой треньор или ръководител на друг клуб не е бил канен, коментира треньорът на баскетболистките.

Темата за финансирането на клубовете винаги е «горещ картоф». Бюджетът на клуб «Орфей» миналата година беше 7 000 лева, а тази – 3 500 лева. Не е нужно да си силен по математика, за да прецениш как един баскетболен отбор може да пътува, да участва в състезания и изобщо да се издържа с подобна сума. Да не говорим, че в нея не е предвидено нито лев възнаграждение на треньора. Цяло чудо е, че «орфейци» все още оцеляват.

Кърджали има потенциал да е на картата на много традиционни за града спортове. Но той е единственият областен център без нормална спортна зала, без басейн, без стадион с лекоатлетическа писта и т.н. Унищожени бяха успешни спортове като вдигане на тежести, плуване, децата не знаят какво е висок скок…. Баскетболът и водната топка се крепят на голия ентусиазъм на шепа треньори, които «крадат» от времето за семействата си, за да ходят на тренировки и състезания. Защото според тях, спортът е важен за възпитанието на подрастващите. Вероятността и тези спортове да заминат в небитието е голяма. Обществото нехае, политиците нехаят, управниците – също. Сякаш никой не си дава сметка колко е важно децата да спортуват.

Последвайте ни и във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *